Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 10

Анна

След като се върнах в клиниката на Опал и разговарях с Кат, разбрах, че Тъкър си беше заминал.
И по – добре! Бесовете ми бяха укротени, но докога?

Реших да се изкъпя и да сляза за вечеря в ресторанта на хотела. Погледнах телефона си и там се мъдреше съобщение от Тъкър:

„Когато се върнеш ще се наложи да поговорим!“

Пфффф! За какво? За бъдещата ти съпруга ли? Нямам интерес, мерси!

Влязох в банята и напълних ваната с гореща вода – винаги се къпех с такава, обичах да ми е топло. Пуснах си музика от телефона и се отпуснах в топлата вода...
Усещах как мускулите ми се отпускат един по един. Боже, колко напрегнат ден!

***

Щом слязох в ресторанта, зърнах Кейн до бара и отидох при него. Не ми се искаше да вечерям сама, а и на него също можеше да не му се хапва сам, така че реших да го поздравя.

- Хей, Кейн, здравей! – казах, щом го доближих.

- Ооо, здравей красавице! - широка усмивка се разля по лицето му.

- Дойдох за вечеря, ти сам ли си? Искаш ли да ми правиш компания?

- Ммм, - каза той и хвърли поглед назад, явно търсеше някой – всъщност не съм сам. Чакам Дейвид. А, ако имам късмет той ще доведе и Опал.

- О! Добре. – обърнах се и понечих да се отдалеча към една свободна маса в ъгъла.

- Неее! Стой! Почакай! – избърза да ме спре той – Няма да имаме нищо против да се присъединиш към нас. Къде е онзи навъсен и огромен човек?

- Кой човек? - попитах, въпреки че знам кого визираше.

- Тъкър, как кой? – изсмя се той.

- Не знам къде е, а и не ме интересува.

- А? Сериозно ли, bella? Той се държа днес като разярено животно, когато се запознахме и аз си помислих, че сте заедно.

- Грешно си помислил. Ние сме просто приятели. Стари приятели.

- Но той прояви страшно собственическо чувство спрямо теб, дори ме предупреди да стоя надалеч от сладката ти особа.

- Повярвай ми, Кейн, той е последния човек на тази земя, който може да предявява някакви претенции спрямо мен!

- Мхммм... – отпи от питието си той – не изглеждаше точно така.

- Не зная как е изглеждало, но вече съм зверски гладна. Да изчакаме ли другите или да поръчваме?

Той се усмихна и стана от бара, правейки жест с ръка към масите:

- След теб, hermosa!

- Кейн, колко езика знаеш? – изсмях се и аз.

- Достатъчно много, за да мога да използвам няколко, за да кажа на една жена, че е красива.

- Значи си играч! – отсякох уверено.

- Неее, не бих се нарекъл играч. По – скоро ласкател! Ценител на женската красота... – той се загледа някъде зад мен и аз се обърнах.

Видях да приближават Дейвид и Опал. Сега вече компанията ни беше пълна.