Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 37

Тъкър

Мамка му и шибан живот! Какво се беше случило, по дяволите? С какво ме бяха упоили?

Не можех да мръдна изобщо. Наслушвах се за звуци от друг човек, но такива нямаше. Отнякъде чувах дишане, като от спящо животно – едро животно.

Намирах се в тъмно и тясно помещение, огледах се наоколо и видях чантата си близо до главата ми, опитах да протегна ръка, за да я достигна, но в същия момент чух глас.

- Не те съветвам да го правиш. Може да събудиш котето, а няма да си особено доволен, ако той се събуди.

Гласът беше с тежък акцент и не ми беше познат. От тъмнината се показа фигурата на едър човек, очевидно руснак, но го виждах като на черти… Имаше нещо странно тук.

- Кой си ти? - гласът ми беше предрезгавял.

- О, не се представих, извинявам се. Всички ми казват Корольов.

- И какво искаш от мен, Корольов? Защо съм тук?

- От теб нищо – ти си просто неудобен. Мотаеше се много около малката принцеса и ни пречеше. Е, жалко. Ще се наложи да се разделим скоро.

- Какво искате от Анна? – извиках и чух леко похъркване от едната си страна.

Мамицата му, къде бях?

- Скъпоценната ти принцеса се налага да умре. Тя не може да стане наследник на руската корона. Долна американка!

Корольов се изплю на земята.

- Само да й направиш нещо и ще те…

- Какво? – изсмя се той – Анна е в ръцете на един мнооого стар приятел, докторче. А ти нищо не можеш да ми направиш. Бих те посъветвал да си кажеш молитвата или там, каквото правите вие – гнусните американци, за да успокоиш душата си и да се помолиш за бърза смърт. О, Омар се пробужда… Ще стане като преди години, с бащата на Анна.

- Мръсник! Мъртъв си!

- По – скоро ти си мъртъв. Сбогом, докторче.

Корольов напусна помещението, а аз едва сега си дадох сметка къде се намирам.

В шибана клетка. Животното някъде в тъмнината се размърда и изръмжа. Боже, май бях попаднал в клетка на голяма котка…
Едва се докопах до чантата си, когато пред мен пробляснаха две златисти очи…

Тигърът изрева силно, оголвайки белите си зъби. Загазих!

Борис

Вървяхме със Сергей покрай старите заграждения и викахме имената на Анна и Тъкър. Някъде се затвори врата и това ми се стори странно. Освен, ако…

- Сергей, не затворихме ли в изолация млад тигър преди седмица отзад?

- Да, докараха ни нов, но Омар си има гледач и…

- Нека проверим, счу ми се, че се затвори врата там някъде.

Двамата тръгнахме натам и чухме див рев на животно.

- Мамка му!

Извикахме в един глас и се затичахме към малката барака. Следващото, което чухме беше мъжки вик…

Дейвид

С Анди обикаляхме караваните на цирковите артисти и разпитвахме дали са виждали Анна или Тъкър. Всички ни отговарвха отрицателно.

Вървях и кълнях наред, ритах прахоляка. Не можеше просто така да изчезнат, по дяволите. Телефонът ми иззвъня.

- Скъпа, не сме ги намерили още.

- Аз… аз трябва да ти кажа нещо…

- Сигурно може да почака, сега търсим Анна и Тъкър…

- Но…

- Когато се прибера, скъпа. Обичам те.

В далечината чухме рев на диво животно и двамата с Анди се спогледахме, след това хукнахме в същата посока.

Кат

Седях на тоалетната и се взирах в теста. По – скоро в двете му плътни черти.

След като се чувствах скапано от няколко дни, а днес просто беше капака на всичко, минах през една дрогерия на връщане от дома на брат ми и си купих тест за бременност.

И сега резултатът се беше облещил насреща ми. Колко беше хубаво – щяхме да имаме бебе. Когато се прибереше Дейвид го чакаше изненада, надявах се да е добра…

Тъкър

Тигърът ревеше срещу мен, а аз стисках стетоскоп.

Какво можех да му направя с него? Да го душа до смърт ли?

Познавах природата на тези животни, а това изглеждаше разярено в момента. Спомените как бащата на Анна беше починал, изплуваха в съзнанието ми – било е гадна смърт. А, както изглеждаше, мен ме чакаше същата.

Опипах съвсем незабележимо в чантата си за нещо, с което бих могъл да спра или нараня дивото животно.
Ножици. Чудесно!

Стиснах ги в ръка и гледах как тигъра приближава към мен, ръмжейки. В следващия миг той просто скочи към мен, разтворил паст, а аз извиках и протегнах ръката с ножиците срещу него.

Усетих как зъбите му се впиват в мен…

Анна

Отворих очи и не успях да разбера къде се намирам в първия момент. След това чух раздвижване и се обърнах в тази посока.

Колко изненадана бях, когато погледът ми спря върху Ирина – готвачката в дома на майка ми.
Възрастната жена се приближи и изтри челото ми с влажна кърпа.

- Ирина? – не можех да мръдна, само местех очите си наляво и надясно – Какво правиш тук? Развържи ме.

- Ти не си вързана, Анна. Той се погрижи да ти инжектира лекарство, което да те парализира за известно време.

- Защо, Ирина? Какво искате от мен?

- Дълго те търсихме, принцесо. Той щеше да се изяде от яд, че си била под носа му през цялото време. Съжалявам, Анна, повече не мога да разговарям с теб, - тя се отдръпна и остави кърпата на масата до главата ми – когато той дойде ще разбереш всичко.

- Ирина...

Вратата на караваната се отвори и сянката на мъж падна върху лицето ми.

- Не... Не може да си ти... – прошепнах.

- О, да! Мога и съм аз. Сега всичко ще приключи веднъж и завинаги.