Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 38

Борис

Ритнах вратата на бараката и стисках два от ножовете си в ръка, знаех, че ще ми се наложи да ги използвам и благодарях на Бога, че не се разделях с тях.

Видях младият тигър, който бяха докарали наскоро да се нахвърля върху Тъкър и метнах с прецизна точност камите си. Животното успя да го захапе за ръката, но почти веднага се свлече. Надявах се да не съм го убил.

-Мамка му, човече! Мамка му! – Сергей се спусна към ранения мъж, отключвайки клетката – Тъкър, Тъкър, добре ли си?

-Не знам, добре ли съм? Не мога да стана, помогни ми. – ветеринарят говореше заваляно, сякаш беше пил много алкохол.

-Сега, сега.

Стоях до вратата и не смеех да се намеся, Сергей го повдигна и го облегна на една от страните. Тъкър кървеше, но се опита да стане, олюлявайки се.

-Тигърът... трябва да го прегледам...

Виждах как камите ми проблясваха и животното не мърдаше, предполагах, че съм го убил. Жалко, беше прекрасен екземпляр.

Тъкър се отпусна на колене и кръвта, стичаща се от ръката му капеше върху козината на Омар. Опипа го с треперещите си пръсти и почти веднага извика:

-Жив е! Можете ли някой да го транспортира до клиниката ми? Ще се наложи операция. – той измъкна спринцовка от чантата си и я заби в животното – Анна тук ли е?

-Не е тук, търсим я...

-Има един руснак – Корольов. Той ме затвори при тигъра, но ме упои друг, чух гласа му и знам кой е. Да намерим Анна, тя е в опасност. Аз не се чувствам стабилен, но ако ме повдигнете ще дойда с вас. Имам предположение къде е.

-Кой те упои, Тъкър? – попита Сергей.

-Отговорът няма да ти хареса... - отговори му бавно Тъкър.

Тъкър

Дейвид и Анди се появиха на вратата.

-Света Божия майко, тигър ли е това? – извика Дейвид. – Тъкър, добре ли си?

-Очевидно не е. – каза Анди – Кърви.

Отворих чантата си и извадих бинт, който подадох на приятеля си, за да ме превърже.

-Защо, мамка му, се мотаем тук? Анна е в опасност. – не мислех за болката – Изправете ме и да вървим.