Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 14 🔞

Балашиха

Олга се приближи до леглото на Евдокия и приседна на стола. Горката жена! Толкова беше изморена от битката, която водеше от няколко месеца.
Вече не приличаше на себе си от тежката химиотерапия – някогашната красавица беше изчезнала.

Тихият й шепот се разнесе из стаята:

- Олга, приближи се...

- Кажи, Евдокия. – тя се наведе близо до нея.

- Анна.. Свърза ли се с Анна?

- Да, успях. Ще дойде тук.

- Олга... аз... няма да мога да я дочакам...

- Не говори така, Ева! Ти си силна! Дъщеря ти идва насам.

- Олга, трябва да ти кажа нещо... Тя е последната потомка на... – силна кашлица раздра гърлото й – Намери Иля... Той ще ти каже всичко...

Евдокия се отпусна и заспа, а Олга се чудеше как да намери този мъж...

***
Анна

Тъкър ме целуваше така, сякаш нямаше да може да спре никога. Устните му се разбиваха гладно в моите, а езика му изследваше всяко кътче на устата ми.
Гризна долната ми устна и я засмука леко.

Обвих ръцете си около врата му и отговорих на нежната целувка. Възбуда беше обхванала цялото ми тяло, но тъй като ми се случваше за първи път, не знаех как да продължа и какво да направя.

Въздъхнах леко, а той се отдалечи от мен.

- Толкова си сладка, но... не мога!

Обърна се и тръгна към изхода.

- Недей... – извиках след него – Не си тръгвай... Моля те...

- Анна, не мога... Не разбираш, но има нещо, което не знаеш...

И тогава се сетих за годеницата му. Но прецених, че това щеше да е единствения ми шанс да бъда с него, затова станах от люлката и отидох до него.

- Не искам да разбирам нищо... Не ме интересува нищо... Бъди с мен, Тъкър. Само тази нощ!

- Анна...

Не го оставих повече да мисли, а се хвърлих в прегръдките му. Тази нощ щях да му подаря най – ценният си дар. Пазех го за него години наред и вече беше време да му се отдам.

Усетих как дланите му се плъзнаха по гърба ми и след това се спряха на дупето ми, стискайки го.

- Боже! – прошепна той – Перфектна си!

- Ти също... – повдигнах тениската му и я изхлузих през главата му.