Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 31

Тъкър

Тя го правеше нарочно. Това да ме дразни като ми навира скапания си принц пред очите ми.

От сутринта бях в кабинета си, а не бях свършил работа за две стотинки. Очаквах да ми доведат едно корги и няколко котки за преглед, но нищо не можеше да откъсне мислите ми от чувственото създание с пъстри очи. Знаех, че ще дойде в ранчото на Филипа и там се надявах да я притисна за някои отговори.

Кат и Дейвид също потвърдиха и се заформяше нещо доста приятно. Само да не беше поканен и този мазньок – Александър, обаче нямах този късмет. Мислех как да го сразя и ми дойде чудна идея – щях да взема папагала с мен. Той щеше да го обижда така, както аз не можех.

Персефона се беше излегнала на слънце, а Бонапарт беше покрит с одеялото, за да не крещи. Виктория влезе в кабинета ми и остави картоните на пациентите ми. Трябваше да се захвана за работа.

Анна

Не ми се ходеше на това парти, но Александър беше казал, че сме свободни.

Веднага след обяда предния ден си промених решението – не исках да виждам как Тъкър се лигави с Филипа, а бях убедена, че щеше да ми врътне този номер. Сега трябваше да мисля за облекло и се налагаше да изляза на пазар, защото не разполагах с нужния арсенал за изтезанието му в гардероба си.

Звъннах на Кат и след час вече обикаляхме магазините, и пробвахме различни рокли и бански костюми.

- С този изглеждаш супер, скъпа. – каза Кат, когато излязох от пробната.

- Не е ли много изрязан? - горната част едва обгръщаше гърдите ми и нямаше презрамки.

- Глупости! Виж се само – богиня на греха.

Посмяхме се, а аз се погледнах в огледалото – банският изглеждаше много добре, затова реших да го купя. Бях си избрала и ефирна рокля, подходяща за парти около басейна.

- Е, - започна Кат – с Александър ли ще дойдеш?

- Да, поканиха и него. Всъщност какво знаеш за тази Филипа?

- Не я познавам много добре, но изглежда свястна. Мацката има и коне, дори е викала брат ми два пъти заради тях. Мисля, че нещо ще се случи между тях.

- Така ли? – пламъчето на ревността се разгоря в сърцето ми – И защо така мислиш?

- Ами, погледни ги колко са сладки заедно.

Кат извади телефона си и ми показа тяхна обща снимка. Мамка му, изглеждаха добре заедно.

- Знаеш ли, Анна, - продължи тя – мислех, че ще се получи нещо между вас с Мечо. Обаче това беше преди. Какво става с вас? И двамата сте като тлеещи огньове, а когато се съберете става страшно.

- Нищо не става, Кат. Абсолютно нищо не става. - зеленото човече на ревността ме гризеше с бясна скорост.

- Защото го забелязвам от известно време, още преди да заминеш за Русия и там всичките принцески неща, които ти се случиха. Вие двамата сте като бурета с барут. Дали пък не е натрупано сексуално напрежение? Скъпа, трябва да вземеш някакви мерки, за да не избухнеш скоро... - тя се огледа и прошепна - Впрочем, този човек трябва ли да бъде навсякъде с нас? – кимна към Книжевски – Досадно е.

- Налага се, поне за момента. Я кажи, чувала ли си се с Джия? Как е тя?

- Скоро не съм, но всичките гадости, които й се стовариха на главата... Не е редно.

- Да, горкия Джъстин...

- И горката Джия също, сега се крият като престъпници двете с Мия. Не го заслужаваше, бяха толкова щастливи. Мамка му, как ми липсват!

- Но са добре, нали?

- Естествено, пазят ги най – добрите.

Поговорихме още за Джия и малката Мия, затова колко беше непредсказуем живота, платихме покупките си и се разделихме.

Върнах се в хотела и си мислех – исках ли нещо повече от Тъкър? Да, исках! Аз бях влюбена в него от много години и не ми се искаше да пропилявам шанса си, въпреки че се държеше като идиот.