Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 8

Анна

Паркирах колата си и слязох възможно най – бавно.
Запътих се към усмихнатия Тъкър, сигурно му беше много забавно, че ме вижда тук.

О, почакай и ще видиш! Когато бях на няколко крачки от него, избърсах в роклята си влажните си длани и се намръщих.

"Този човек има годеница! Стегни се, за Бога! Никога няма да е твой! Спомни си защо си тук – заради Кат! И си избий този секси проклетник от размекнатия мозък!"

- Може ли да видя Кат вече? – попитах нервно без да го поздравя.

- Да! – отговори той и се намръщи в отговор, явно мислите ми се бяха изписали на лицето, щом изтрих самодоволната му усмивка – Ела! Вътре е. Как пътува?

Усетих топлата му длан да обхваща моята и потреперих леко.

- Добре... – смотолевих – Да, всъщност, добре пътувах.

Молех се да не е забелязал лекото ми трепване и дланите ми да не бяха навлажнени.

Влязохме в клиниката и пред нас изскочи млада и красива жена в бяла престилка – явно това беше лекарката. Представи се набързо и буквално ме завлече към стаята на Кат, а Тъкър изкомандва да чака в коридора.

Боже, с каква лекота го направи и той се подчини като послушно кученце. Тихичко й се възхищавах на куража и може би трябваше да я питам дали ще ми предаде няколко урока, за да се справя с този мечок.

Щом влязохме в стаята видях Кат – о, горката ми тя! Изглеждаше потресаващо – виждах следи от сажди по бялата й кожа, включена система и раздърпаната й коса. Очите й се разшириха, когато ме видя.

- Анна! – извика тя.

- О, Боже! Кат! – изтичах към нея и нежно я прегърнах, сякаш можех да я счупя – Какво се случи,  за Бога?

В този момент Опал наруши разговора ни и поиска да узнае дали Кат е била насилвана. Потръпнах от тези й думи, но тя беше права – трябваше да знае. Щом Кат я увери, че нищо травмиращо не й се беше случило, приседнах на леглото й и докато лекарката си вършеше работата, изслушах разказа й за поредицата от събития, които я бяха довели дотук.

Тъкър

Дейвид пътуваше насам и вече бях една идея по – спокоен.
Само нещо в поведението на Анна ме притесняваше – беше някак нервна и напрегната. Красивите й очи избягваха да срещнат моите, а това не се беше случвало скоро. Мислех, че сме изгладили тази подробност, но явно грешах.

Телефонът ми иззвъня, обаждаше се асистентката ми:

- За Бога, не може ли поне един ден да се оправиш без мен? – изръмжах в отговор.

- Тъкър, аз съм в клиниката и всичко беше под контрол, когато папагала започна да крещи... Той говори само обидни неща, Тъкър! Крещи по собствениците на пациентите ни и създава небивал хаос!

- И какво да направя аз?

- Трябва да дойдеш тук и да го отнесеш някъде. Той е безобразен! Ако знаеш как ме наричаше...

- Предполагам! – бързо я прекъснах – Виж, ясно е, че не мога да тръгна точно сега, Кат има нужда от мен. Дай бисквитка на Бонапарт и покрий клетката му с одеяло. Би трябвало да се успокои!

- Кучкааа! – чух крясъците на сивия проклетник.

- Ето! Пак започва! Бонапарт, млъкни!

- Мръсница! – крещеше той.

- Мамка му, Тъкър, забравих да ти кажа, че баба ти се обади и настоя да се срещнете тази вечер.

- Оххх... – прокарах длан по косата си и проклех всичко, за което се сетих – Ще видя какво мога да направя.

Затворих. Сега трябваше да се справям с Бонапарт и Урсула...
А да не забравяме и Анна, чието поведение започваше да ме притеснява.