Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 11

Анна

На следващия ден потеглих към Сан Франциско, Кат беше по – добре, а след снощните уверения на Опал, че ще я вдигне на крака бързо, се чувствах спокойна.

Шофирах уверено по пътя, когато телефона ми иззвъня и видях, че Тъкър ме търси.
Не го отразих – можеше да си гледа скапаната работа.
Натиснах газта и полетях уверено по завоите.

Телефонът ми иззвъня отново, отклоних вниманието си за секунда – номера беше чуждестранен и включих на високоговорител.

- Ало?

- Анна Филипс ли е на телефона? – чух женски глас с акцент.

- Да, кажете.

- Аз съм Олга, живея в малък град близо до Москва и се грижа за майка Ви Евдокия...

- Защо се грижите за нея? – ето тази новина ме хвана неподготвена.

- Тя е болна, Анна. Много болна. Иска да Ви види и ме помоли да Ви се обадя, за да дойдете.

- От какво е болна майка ми и защо не ми се обади лично тя?

- Анна, майка Ви има тумор на трахеята. Трудно й е да разговаря и затова помоли мен. Зная, че сигурно сте шокирана от това, което чухте, но положението е сериозно...

Намалих скоростта и спрях колата. Майка ми беше болна, а не ми беше казала... Защо? От кога? Въпроси без отговор засега.

- Къде се намира тя? – трябваше да разбера къде да отида.

- Град Балашиха, близо до Москва. Мога да Ви помогна с пътуването, но Ви моля – елате бързо! Тя няма много време!

- Вижте, Олга, хванахте ме насред път. А съм, меко казано, шокирана от новината. Ще Ви се обадя по – късно, за да разбера повече подробности.

След още няколко секунди разговор затворих.
Бях спряла на банкета и сега просто отпуснах глава върху волана.

Милата ми майчица беше болна... Затова не ми се беше обаждала, не е искала да ме тревожи.
Щях да говоря с Магда веднага, щом се приберях – тя щеше да ме разбере.

Подкарах колата и изведнъж някакво животно изтича на пътя. Изписках и набих спирачките, но чух глух удар.
Мамка му! Бях го ударила!

Слязох от колата и видях малко животинче, което лежеше до предната гума. Боже! Горкото!
Приближих се и видях, че е миещо мече.

Едната му лапка потрепна – беше живо. Веднага трябваше да го заведа при единствения ветеринар, който познавах, колкото и да не ми се искаше да го виждам в този момент.

Вдигнах бедното животно внимателно и го занесох до задната седалка, където имах одеяло, което превърнах в своеобразно легло. Поставих го внимателно на него и подкарах към Сан Франциско.

***

Полицаят ме отби малко преди да вляза в града – какъв късмет! Представа нямах защо ме спира, не бях извършила никакво нарушение.

- Добър вечер, мис! Документи за проверка!

Подадох му ги и реших да се направя на ударена, така нямаше да ме глоби за каквото и да е. А и не исках да види енота на задната седалка.

- Извинете, сър, но аз май се загубих... - изпърхах с мигли - Търся този адрес, можете ли да ми помогнете?

- Ааа, - той погледна листчето със собствения ми адрес, което му подадох и каза - не съм от тук. Отскоро съм в Сан Франциско, мис. Но ще повикам колегата...

Той се отдалечи от колата с документите ми в ръце, а аз си помислих "Да, супер, елате повече!".

След минута втори полицай се появи и любезно ме упъти към собствения ми дом.

- Карайте внимателно, мис! Съобщиха за човек, който отвлича млади жени в този район! Лека вечер! - подаде ми документите и двамата се отдалечиха към служебния им автомобил.

- И на вас! - подкарах колата към клиниката на Тъкър.

Имах ранено животно в колата, което чакаше неговата помощ.

Тъкър

Излизах от клиниката, когато видях колата на Анна да взема рязко завоя – почти с дрифт.