Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 13

Тъкър

Тя ухаеше изключително сладко, а аз едва сдържах желанието си да заровя нос в уханната й коса и след това да захапя нежната кожа на врата й...
Толкова много неща исках да й направя, а лошото беше, че си ги и представях цветно.

Изобщо не се изненадах, когато члена ми гордо се изправи и реши да търси път навън. Леко се отдръпнах назад от нея – не исках да я плаша, а тя ме гледаше с тези свои невероятни очи.

- Дойдох... ааа... да кажа какво стана с енота...

Думите не искаха да излязат гладко от гърлото ми, сякаш някаква топка беше застанала там и ми пречеше да преглъщам и говоря.

- И какво стана с животинката?

- Ааа... – тя облиза устните си и стисна шаловете по – силно – Добре е...

- Само толкова? Добре е?

Боже, как исках да увия тези шалове около краката й, да я разтворя широко и да се забивам дълбоко в нея до несвяст!

Продължаваше да ме изтезава, навлажнявайки устните си.

- Имаше счупено краче, което шинирахме с Виктория... Оставих го в стационара, докато се възстанови напълно...

- Рицар в бели доспехи, както винаги! Нали Тъкър? Благодаря ти, че се погрижи за енота.

- Това ми е работата. – изрекох малко по – спокойно.

Проклятие! Сега се залюля на двете свързани парчета бял плат. Какво се опитваше да ми причини тази дяволска жена?! Да ме убие ли?!

- Искаш ли да видиш новия ми танц? – каза тя.

- Нямаш предпазна мрежа, нито си свързана с обезопасително въже... Не е ли опасно така?

- Няма да се качвам нависоко.

Преглътнах бавно и се отдалечих на още една крачка, надявайки се тя да не види ерекцията ми.

- Да, ще ми е приятно да видя новия ти танц...

Тя се усмихна и в следващите минути забравих и как се казвам, и къде се намирам...

Анна

Когато го придърпах към себе си и усетих аромата му, почти щях да падна на земята от вълнение.
Но той се отдръпна бързо назад, а аз се направих на приятно разсеяна – все едно нищо не беше станало.

Започна да говори за енота и не, че не ме интересуваше какво е станало с него, но точно сега исках да плъзна ръцете си по врата му и да го целуна. Силно!

Усетих го как се втвърди срещу мен. Аз може и да бях девствена, но бях виждала гол мъж, не падах от Марс и знаех какво може да му причини една жена. Само дето никога не го бях усещала дълбоко в себе си и вече изгарях от нетърпение да се разделя с проклетата девственост.

„Спри, глупачке! Той е сгоден! Ще се жени за друга!“

Тази мисъл проряза съзнанието ми, но почти веднага се появи друга:

„И какво от това? Може да е единствения ти шанс да бъдеш с него! За кого се пази толкова години, а? Плюс това още не е минал под венчило!“

Желаех го, толкова много го желаех.
Реших, че ще го съблазня – той нямаше да направи първата крачка, а аз се бях уморила от чакане.
В главата ми започна да се оформя план за действие. Знаех, че сме сами тук и ако не направех нещо сега, щях да загубя шанса си завинаги.

- Искаш ли да видиш новия ми танц? – казах и се надявах да каже „Да“.

- Нямаш предпазна мрежа, нито си свързана с обезопасително въже... Не е ли опасно така?

- Няма да се качвам нависоко. – реших да му изнеса шоуто изключително отблизо.

Той направи още една крачка назад, давайки ми нужното пространство и каза:

- Да, ще ми е приятно да видя новия ти танц...

Пеперудите в стомаха ми избухнаха като взрив и се разпръснаха из цялото ми тяло, а кръвта ми завря.
Започнах да разкопчавам късите си панталони.

- Какво... какво правиш?

- Трябва да ми е удобно. Нямаш нищо против да съм по бельо, нали? – поздравих се мислено за днешния си подбор: бяла дантела – Едва ли ще видиш жена по бельо за първи път...

Дръпнах рязко панталоните си и след това се заех с блузата, която бързо го последва.
Леко се залюлях на шаловете, а Тъкър стоеше като в ступор – очите му бяха широко отворени, а устата му беше зяпнала.

Музиката се лееше около нас, аз отпуснах единия си крак към земята, а другия вдигнах високо във въздуха. Предполагах, че точно в този момент Тъкър имаше перфектна видимост към задника ми.

Отпуснах се назад, извих се на дъга и се залюлях.
Изпълнявах сложните фигури една след друга, с изключителна грация и му хвърлях по едно око от време навреме.

Той беше застинал – имах чувството, че дори не диша. Когато свърших съчетанието, се отпуснах на импровизираната люлка.

- Е? Как беше? – попитах.

- Вълшебно! – той направи една крачка към мен  - Преди малко те питах дали имаш нужда от помощ и ти така и не ми отговори…

Изчервих се и сведох поглед в земята. Как да му кажа от каква точно помощ се нуждая в момента? Не можех, а и не беше редно, затова замълчах.

- Знаеш ли, Анна? - той пристъпи бавно към мен - От известно време си мисля какво ли ще е, ако...

Омотах ръцете си в шаловете още по - силно и кокалчетата ми побеляха. Напрежението между нас пропукваше като жива материя и можех да видя искрите... Нещо в погледа му ме плашеше - очите му ме изгаряха, а това беше нещо ново за мен.

- За какво си мислил? - бялата материя потрепна и леко се залюлях.

- Мислих си какво ли ще е усещането, когато направя това... - стоеше срещу мен и плъзна бавно ръката си по бедрото ми - Това също!

С едно движение ме издърпа в прегръдките си, както си висях удобно на шаловете.
Усетих аромата му...
Твърдите му гърди...
Плъзнах леко дланта си по тях и усетих колко силно бие сърцето му...
Обвих краката си около кръста му и той впи устни в моите...