Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 26

Тъкър

Ще й дам един принц! Такъв принц ще й дам, че ще види обратната страна на Луната. Тази жена имаше нужда от урок и щях да й го дам. Взех телефона си и набрах Филипа.

- Здравей, Тъкър е.Как си?

- Здравей, Тъкър, добре съм. За Халси ли се обаждаш?

- И за нея – да. Как е тя? Как са кученцата?

- Много са сладки, а тя е великолепна майка.

- Филипа, имам нужда от помощта ти.

- Така ли? И за какво става въпрос?

- Ти нали си част от тукашното висше общество?

- Да, но това не е важно...

- Напротив! Точно сега ми трябва такъв човек. Мога ли да те помоля за огромна услуга?

- Кажи какво си намислил?

- Надявам се да имаш басейн...

След няколко минути й бях изложил плана си, а тя се съгласи да ми помогне. О, скъпа Анна! Ти и твоя принц ще се видите в чудо, обещавам ти.

Анна

Полетът беше много изморителен, може би, защото летях на дълги разстояния два пъти за много кратко време.

- Желаете ли нещо за пиене? Кафе, чай, вода, чаша вино? – стюрдесата беше спряла близо до седалката ми, а аз унесена в мисли не я бях забелязала.

- Чаша вода, моля. – казах разсеяно – Благодаря.

Александър седеше от другия край на пътеката и гледаше нещо на компютъра си.

- Какво правиш? – реших да подхвана разговор.

- Проверявам някои от имейлите си и как вървят акциите ми. Нищо интересно. – засмя се той.

- Имаш интернет тук? – попитах учудена.

- Да. Имам преносим стик.

- Аха. – дали можех да го помоля за малко да го ползвам, исках да видя дали „Господин Железни гащи“ е отговорил на съобщението ми – А дали мога да го ползвам за малко? Искам да проверя нещо на телефона си.

- Боя се, че ще е малко трудно. Предвиден е само за компютър.

- Ооо, жалко. – казах разочарована.

- Почти приключих. – отвърна той  - Ето, готово. Сигурно ти е скучно.

- Малко. - свих рамене в отговор.

- Разкажи ми за себе си. Как толкова години не си знаела, че си принцеса?

- Ами... - въздъхнах -  Дълга история.

- Не бързаме за никъде. – той разпери ръце и се усмихна – Виж къде сме. Не се очертава да пристигнем в близките два часа. Ще ти стигнат ли?

- Може би, да.

Въздъхнах още веднъж и започнах да му разказвам за живота си, като той ме прекъсваше с кратки въпроси отвреме навреме.

***

- Значи живееш в цирк? Не може да бъде!

- О, живея! – усмихнах се в отговор – Дори работя там. Аз съм обикновено момиче, Александър.

- Е, вече не си чак толкова обикновена.

- Ваше Височество, - Книжевски застана близо до седалката ми – позволих си да запазя апартамент за Вас в „Риц – Карлтън“.

- Книжевски, аз имам място, на което да отседна.

- Моля Ви, Анна, по – лесно ще Ви пазя, ако се намираме близо един до друг.

Замислих се – той беше прав, разбира се. Въздъхнах и се съгласих. Все пак този човек спаси живота ми.
Вече се чудех дали, когато кацнем ще имам посрещачи...

Тъкър

След час получих обаждане от Дейвид.

- Тя каца след два часа.

- Страхотно, благодаря ти.

- Хей, Тъкър, гледай да не оплескаш нещата.

- Ще опитам. – казах и затворих.

Имах два часа, в които да се подготвя за пристигането на Анна. Ще го видим този принц.

***

Посрещачите на летището бяха толкова много, че едва намирах пролуки, за да се разминем. Полетът й беше кацнал преди десетина минути и аз заех удобно място срещу вратата.

След близо половинчасово чакане тя се появи, но не беше сама. Една горила и една лустросана маймуна вървяха плътно до нея.
Намръщих се – беше казала принц, така че красавеца сигурно беше той.

Оттласнах се от колоната, на която се бях облегнал и се запътих към тях. Сега малката принцеса щеше да дава отговори.

- Анна. – извиках, когато бях близо до тях.

- Назад! – извика горилата в отговор и застана още по – близо до нея.

- Как така „Назад“? Анна, кажи му, че се познаваме.

- Отдръпнете се!

- Какво правиш тук, Тъкър? – очите й ме гледаха хладно.

- Дойдох да поговорим.

- Няма нужда...

- Анна, познаваш ли го? – ха, красавеца можел да говори.

- Да, познавам го! Но нямам сили да разговарям точно сега с него. Може ли да тръгваме?

- Хей, - викнах – не се дръж така с мен!

- Тръгвай си, човече. – продължи лустросаният – Тя няма да разговаря днес с теб.

- А дали да не ти разкрася допълнително физиономията? – стиснах юмруци и бях готов да го даря с няколко.

- Съветвам те да се отдръпнеш. – той не изглеждаше изнервен или притеснен – Книжевски е въоръжен. О, не се представих -  Принц Александър Шаховской. Може да се обръщаш към мен с „Ваше Височество“.

Тя наистина беше довлякла принц. Принц, за Бога! О, как мечтаех в този момент да я дръпна някъде встрани от цялата тълпа и да й покажа колко неразумно беше постъпила.

- Принц значи?

- Да! Остави ни да си вървим по пътя, изморени сме. Ако тя иска да разговаря с теб, ще ти каже къде сме.

- Къде „сте“? Анна, няма ли да се върнеш в цирка?

- Не мисля, Тъкър. Има огромна опасност да бъда притеснявана от навлеци.

- Чудесно! – прокарах ръка през косата си – Просто чудесно. Къде ще отидеш тогава?

- Нейно Височество ще отседне в „Риц – Карлтън“. – горилата се включи отново в странния разговор, който водехме.

- Нейно Величество има да отговаря на някои въпроси. – стрелнах Анна с очи, но тя не срещаше погледа ми – Ще карам след вас.

- Принцесо? – огромният мъж чакаше нейния отговор.

- Мисля, че сте адски досаден и щом Анна не желае да разговаря с Вас, е по - добре да се оттеглите. - отново Александър взе думата.

Вече мислех действително как да му забия един в челюстта.

- А аз мисля, че не е нужно да се изказвате неподготвен.

Отново тръгнах към него, но горилата ме спря с огромната си ръка.

- Остави го, Книжевски, нека кара след нас. Така или иначе няма да ме остави намира...

Тримата тръгнаха към изхода, а аз ги последвах.
Нейно Величество тази нощ щеше да отговаря на въпросите ми, дори ако трябваше да спя пред вратата й.