Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Епилог ❤❤❤

Анна

Балната зала беше богато украсена и множество сервитьори сновяха между масите. Цветя надничаха от всяко възможно кътче, а аз още си бях облечена с обикновените дрехи.
Олга беше застанала до мен – вече се беше възстановила напълно от огнестрелната рана.

- Мисля, че вече е време да се качите горе и да се преоблечете, Анна. А и фризьорката Ви чака.

- Ох, нервна съм. – изрекох мислите си на глас.

- А не бива. – Олга хвана ръката ми – Няма от какво да се притеснявате, тази вечер ще се запознаете с шайка стари глупаци.

- И с чичо ми, и с братовчед ми… - допълних.

Именно те ме притесняваха.
Горе ме чакаше Анди, който беше пристигнал с мен и Тъкър – той щеше да постави миниатюрен микрофон в бижуто, което щях да нося.

Все още не знаех как щях да развържа езиците на онези двамата, но тази вечер трябваше да си признаят, че са участвали активно в покушение срещу мен. Веднъж да ги запишех как го казват и полицаите щяха да имат всички основания да ги арестуват.

- Не се притеснявайте от тях, Анна. Да не забравихте, че тук са Тъкър, Анди и Книжевски? Те няма да позволят и косъм да падне от главата Ви.

- Зная, Олга. И все пак се чувствам нервна.

- Хайде, елате да свършим приятната работа. Гостите ще започнат да пристигат след час.

Излязохме от балната зала и се изкачихме бавно по красивото вито стълбище. Телефонът ми иззвъня в мига, щом прекрачих стаята си. Беше Кат.

- Здравей, скъпа. – отговорих – Как е бъдещото майче?

- Ох, не ми говори… - каза тя – Гаденето е отвратително, но минава бързо. Ти приготвяш ли се за голямата вечер?

- Да, остава още малко време.

- Ще ги заковеш, хитра си. Но аз се обаждам за друго. – продължи тя.

Анди стоеше в другия край на стаята и ровичкаше нещо – свързваше малки жички към нещо много мъничко, което предположих, че е въпросния предавател.

- Какво има? – попитах Кат.

- Знаеш, че с Джия намерихме начин да се свързваме, нали?

- Да.

- Е, от няколко дни не отговаря и започвам да се притеснявам.

- Искаш да кажеш…?

- Искам да кажа, че може би нещо се е случило на двете им с Мия.

- Не, как… Те бяха в защитено жилище, нали?

- Да, но от нея няма нито ред…

- Сигурна съм, че са добре, Кат. Може би се е покрила за малко. Мия изживява тежко загубата на баща си, знаеш.

- Ох, дано си права. Много ми се иска това дело да приключи вече и да не се налага да се крият. Тя е само свидетел, за Бога.

- Основен свидетел. - допълних.

- За момента ще приема, че си права, но… Би ли казала на Анди да пусне връзки и да разбере какво се случва? Много се тревожа и искам да се уверя, че са добре.

- Ще го помоля след мъничко, обещавам.

- И после ми звънни, моля те… Ох, имам чувството, че ще си издрайфам червата…

Връзката прекъсна. Горката Кат.
Усмихнах се и отидох до Анди.

- Готов съм, остана още нещо. – каза той – Кое бижу ще носиш на бала?

- Мога да нося само едно – единствено. И това е медальона, от който започна всичко.

- Добре, Анна. Дай ми го.

Извадих красивото бижу и му го подадох.

- Бъди внимателен, моля те.

- Разбира се. – той го пое от ръката ми и се зае да го отваря.

Медальонът беше единственото нещо, което беше останало от родителите ми и много държах на него. Когато Анди го отвори, отвътре се показаха миниатюрите на майка ми и баща ми.