Глава 30

601 79 25
                                    

Анна

Излязох от банята и чух почукване откъм входната врата. Увих се плътно в хавлията и отидох да отворя. Нямаше и следа от Тъкър в апартамента и ако отвън беше той, щях да му дам да разбере.
Отворих рязко вратата с думите:

- Ако си мислиш, че всеки път... – Александър стоеше пред мен и ме гледаше леко въпросително – А, здравей, Алекс.

- Добро утро. Готова ли си за закуска?

- Дай ми десет минутки да се облека.

- Може ли да те изчакам вътре?

- Предпочитам да слезеш в ресторанта и да ми поръчаш нещо. Кафе и палачинки, ако обичаш.

- Добре, - въздъхна той – така да е.

- Благодаря ти, Алекс.

Той махна с ръка и се запъти към асансьорите, а аз затворих вратата и отидох да облека някакви дрехи.
Днес исках да отида до цирка, всички ми липсваха много и исках да ги видя. А и трябваше да говоря с Магда за отпуската си – беше ми нужно още малко време, имайки предвид множеството бурни събития.

След това трябваше да разбера как е Олга и най – накрая трябваше да си помисля върху отношенията ни с Тъкър.

***

Петнадесет минути по – късно прекрачих прага на един от ресторантите в хотела. Почти веднага видях Александър и се приближих към него. Седнах на стола насреща му и се усмихнах.

- Как спа, Алекс?

- Ммм, не много добре.

- Защо? – смръщих вежди и го погледнах – Ако има някакъв проблем с хотела, мисля, че бързо ще ти съдействат...

- Не, не е това. – сервитьор поднесе две чаши кафе и се оттегли, оставяйки ни насаме.

- А какво е тогава?

- Апартаментът ми е много хубав, има прекрасна гледка, но съседите ми са кофти.

- Така ли? – взех чашата с кафе и я допрях до устните си – Защо реши така?

- Защото - не съм сигурен, че е за твоите уши, но снощи правиха бурен секс. През цялата нощ. Жената така крещеше, че ми идеше да отида и да питам партньора й какво й прави...

Задавих се и щях да изплюя кафето си, но в последния момент преглътнах. Боже! Дали не е чул нас?

- Ъъъ, извинявай, но къде се намира апартамента ти? Май не сме на един и същ етаж, нали?

- Напротив, моя апартамент се намира между твоя и още един.

Чувал е нас. Господи, снощи ни е слушал цяла нощ как се любим. Стана ми горещо и бях сигурна, че съм се изчервила.

- Така, както ми се стори – продължи той – господина имаше завидни умения в леглото, а също така и издръжливост. Дано тази нощ не се повтори, иначе няма да мога да спя и ще съм принуден да уведомя хотела за невъобразимия шум, който вдигат. А ти как спа?

- Добре. Къде е Книжевски? – огледах се за него, но не го виждах никъде.

- О, тук някъде е. – Александър изпи остатъка от кафето си и направи знак на сервитьора, че иска още едно.

Донесоха и закуската ни, а аз се нахвърлих като изгладнял вълк.

- Боже, Анна, добре си хапваш. – засмя се той – Човек ще реши, че и ти си прекарала бурна нощ.

Червенината отново обагри бузите ми.

***

След закуска намерих Книжевски във фоайето на хотела, разговаряше с охраната. Попитах го дали ще има нещо против да ме закара до цирка и той се съгласи с голяма неохота.
Все още смяташе, че тук не съм в безопасност, но имаше неща, които трябваше да свърша.

Скрити съкровища 🔞🔞🔞Where stories live. Discover now