Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 33

Анна

Боже, това беше невероятно изживяване – направих първата свирка в живота си и много ми хареса. Ако птицата не ни беше прекъснала сигурно щях да продължавам да се наслаждавам на прекрасния му член. Можех да опитам отново съвсем скоро.

Тъкър бързо вдигна плувките си, след това ми помогна да стана и взе ризата от земята. Попи следите от освобождението си, но аз исках, веднага да се измия.

- Какво прави тук Бонапарт? – попитах, намествайки гърдите си в банските.

- Не знам, но ако разбера кой го е пуснал ще му извия врата.

- Красавица! – изкряка пернатият.

- Ще ти дам една красавица аз! – викна Тъкър – Хайде да те върнем в клетката. Как ни прекъсна гадината долна...

Подаде ръка към него и Бонапарт веднага се премести върху пръстите му.

- Как е разбрал къде сме?

- Не знам, ще си остане загадка. Можеше да отлети и нямаше да разберем, ако не ни беше прекъснал. Което ме подсеща, че ти не свърши. По – късно ще се реванширам...

- Не можем, няма къде. – спомних си за закачките на Алекс предната сутрин и не исках нова порция от тях утре за закуска.

- Защо да не можем? Имаш апартамент, аз имам къща. Какъв е проблема?

- Не можем в хотела, защото явно съм била малко шумна...

- Малко ли, скъпа? Ти огласяше етажа...

- Може ли да не ми напомняш?

Излязохме от конюшнята и закрачихме към басейна. Кат тичаше срещу нас.

- Ох, слава Богу, намерили сте го. Мамка му и проклето пиле! Бонапарт, лош си...

- Кой го пусна? – изръмжа Тъкър.

- Аз исках да го погаля, Мечо... А той взе, че излетя... И с Дейвид хукнахме да го гоним, но го изгубихме. О, как се притесних...

- Намери ни, спокойно.

- А вие къде бяхте? – попита тя.

- Показвах на Анна... конете.

Изчервих се силно, когато се сетих какво правихме преди няма и пет минути.
Къде ми беше ума? Можеха да ни хванат, но аз не мислех изобщо в онзи момент.
Само исках да свърша, а сега и това нямаше как да стане.

- Аз се изцапах малко и трябва да се поизмия.

- Да, като че ли коленете ти са леко мръсни. – изсмя се Кат – Какво си правила, скъпа?

„Свирка на брат ти. Така го издухах, че ако не ни беше прекъснал папагала, щяхме да се търкаляме голи и стенещи в сеното.“

- О, нищо не съм правила, просто се спънах.

- Хмм... – стрелнах Тъкър с поглед, а той ми се ухили бавно.

- Връщам се след малко. – влязох в женската съблекалня, а след мен долетяха думите му – „Не бързай.“

Това обещание ли беше? Съвсем скоро щях да разбера.

Тъкър

Занесох Бонапарт до клетката и го затворих в нея, метнах покривалото отгоре, защото птицата вече се настройваше за поредната порция обиди.

- Не го пускай повече, моля те. – обърнах се към Кат.

Тя кимна.

- Трябва да довърша нещо. - погледнах към дамската съблекалня, където в момента беше моето изкушение.

- Хей, Мечо, - Кат ме спря – не знам какво става между вас с Анна, но... предполагам. Не я наранявай, става ли?

Изгледах я замислен – толкова ли беше очевидно, че не можех да държа ръцете си далеч от нея? Сигурно, затова само криво се усмихнах и отговорих:

- Дадено. – след което тръгнах към съблекалнята на жените.

Вече тръпнех от нетърпение да заровя пръстите и езика си в сладкото й котенце.

Анна

Влязох в съблекалнята и се заковах на място – отнякъде се чуваха мляскащи звуци...