Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 21

Анна

Нощта след разкритието на Иля Волков ме остави без сън, а и погребението беше достатъчно натоварващо.

Цялата прислуга се беше събрала във фоайето на къщата и изпратиха майка ми в последния й път. Жените плачеха, а мъжете бяха свалили меките си шапки и ги мачкаха, свели глави в почит. За тях Евдокия Феодоровна беше скъп работодател и принцеса, за мен – моята скъпа майчица.

Тази, която нямаше да видя никога повече, нямаше да мога да положа глава в скута й и да й разкажа за деня си, за приятелите си, за Тъкър...

От недоспиването се чувствах още по – зле и Олга се суетеше непрекъснато около мен.
Когато процесията от коли пристигна на гробището видях, че имаше още много хора.
Книжевски се стегна и каза:

- Стойте близо една до друга! Не знаем кой може да е в тълпата!

- Но нали не мислиш, че тук ще има хора, които искат да ми навредят? – попитах тихо.

- Трябва да мислим за всичко, Ваше височество!

Той беше приел ролята на моя лична охрана и шофьор, и приемаше тези си длъжности изключително сериозно. Само дето още не можех да свикна с това обръщение - "Ваше Височество". Толкова беше нетипично за мен, че на моменти се чувствах зле.

Слязохме от колата и аз тръгнах придружена от Олга и Книжевски.
Самото погребение беше тържествено – като за царска особа. А аз копнеех за тишина...

***

След погребението се наложи да приема всички съболезнования и в края му едва се държах на краката си.
Бяха ми представени много важни особи, чиито имена не успях да запомня - всички те бяха дошли да видят отдавна изгубената принцеса, да видят мен.

Само едно име ми се наби в мозъка – Александър Шаховской, той беше принц от династията Рюрик. За първи път виждах наживо принц, а този беше млад и красив.
Александър беше самото въплащение на изисканите маниери и ми предложи услугите си, които деликатно отклоних.

Исках да се прибера и да се усамотя в стаята си, затова направих знак на Олга, която веднага разбра намека ми и бързо се намеси в разговора ни.
Господ да я поживи – тази жена си разбираше от работата.

Качихме се в колата и Книжевски подкара към къщата. Пред портите й имаше множество спряни автомобили, което ме учуди. След минута наизскачаха някакви хора и почти веднага бях заслепена от светкавица.

- Мамка му! – изръмжа Книжевски – Репортери! Наведете се!

- Репортери ли? Как са разбрали? - попитах.

- Предполагам, че сега е момента да ти кажа, че Волков предложи това. – каза Олга.

- Защо, по дяволите, му е било нужно да го направи?

- Част от плана му за опазване на живота ти. Каза, че ако в пресата бъде отразено присъствието ти тук, това би държало враговете ти далече от теб.

- И таз добра?! Сега трябва да се крия като мишка ли?

- Не, не е необходимо. Дори мисля, че всички трябва да научат коя си, така има по – големи шансове никой да не предприеме нищо срещу теб. – продължи Олга.

Помислих и реших, че са прави. Затова изправих гордо глава – нека снимат. Но нямаше да им давам интервюта.

***

В следобедната преса беше отразено широко пристигането ми.
Имаше много гръмки заглавия, придружени със снимки – „Отдавна изчезнала принцеса се появи!“, „Принцеса Феодоровна: по – красива, отколкото сме си я представяли!“, „Тайната принцеса Анна“ и още много други.