Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 5

Анна

“Той ме целуна!” – само тази мисъл се въртеше из мозъка ми от известно време и не можех да си намеря място от радост.
Беше точно както си го представях – страстно и изгарящо. Само се молех да съм се представила добре…

- Анна! Разсеяна си! – извика мадам Бътерфлай отдолу – Стегни се!

Висях от 5 метра, с главата надолу, а си мислех за целувки. Сигурно бях полудяла, но просто не можех да го изтръгна от съзнанието си.
Преметнах крак през единия шал и се извих в дъга, изпъвайки лявата си ръка напред.

- Още можеш! Не се пести, момиче! Направи го да изглежда красиво!

- Магда, това мога…

- Можеш още! Дай всичко от себе си!

Съсредоточих се и се залюлях бавно, извивайки се още назад. Изпълнявах танцът за стотен път днес, но още не го бях изгладила.

Въртях се и се люлеех, изпъвах и свивах крака и всичко това го правех да изглежда толкова въздушно, че да оставя усещане за лекота у зрителя. Никой не знаеше колко труд полагахме, ние акробатите, за да представим номерата си по възможно най – интересен начин.
Часове труд, пот, умора и сълзи, които се изразяваха в няколко минути на манежа.

Докато висях горе и се опитвах да се съсредоточа в номера, видях Сергей да влиза, водейки Кайра след себе си.
Тя вече стъпваше доста по – добре и сега се оглеждаше любопитно наоколо.
Доколкото това беше възможно за една камила, разбира се.

Явно Сергей я водеше тук, за да свикне с обстановката. Започна да обикаля с нея в кръг, като спираше от време на време, даваше й лакомство и продължаваха. Тя се държеше изключително добре, а не като онази вечер, когато наплю Тъкър и после той…
После той влезе в огромната шатра и аз застинах във въздуха.

Наблюдавах го как отиваше към Сергей и Кайра и спира до тях. Леле, изглеждаше убийствено днес – беше облечен с черна тениска, която разкриваше силните му татуирани ръце.

Боже, представях си какво може да ми причини с тези ръце и концентрацията ми отиде по дяволите. Плъзнах се надолу, но веднага се вкопчих в шала и го овъртях около китката си.

- Внимавай, момиче! – извика Магда – Трябва ли да ти изнасям още веднъж лекция колко е опасно това изкуство?!

- Внимавам, Магда! – извиках от горе.

Тъкър веднага се обърна и извъртя главата си нагоре, а аз се направих, че не съм го видяла и продължих с въздушния си танц…

Тъкър

Мамка му, беше омагьосваща!

Извършваше всички движения с невероятна грация. Не можех да отделя поглед от нея, а ме чакаше камила за преглед.
Анна не беше забелязала, че съм тук и продължаваше да изпълнява сложния танц.

- Човече, затвори си устата! Тук се навъртат доста мухи, заради животните! Току виж някоя ти влязла в гърлото! – чух сърдития глас на Сергей.

Да, копелето я харесваше и сигурно я беше чукало, щом се държеше толкова ревниво. Изгледах го кръвнишки и се приближих до Кайра.

- Здравей, скъпа! Как си? – приклекнах внимателно до нея и опипах нежно крака й – Няма да се плюем днес, нали? Само да погледна…

Тя изсумтя и замляска, но този път не се притесних – не бях под прицела й.
Единственият, който можеше да пострада, беше Сергей. Молех се да го уцели с най – голямата си плюнка и да затвори устата на досадника.

Пак погледнах към Анна, която изпълняваше красивите си въздушни фигури, а отдолу някаква бабка се провикваше и я гълчеше. Бабата изглеждаше доста екстравагантна, но това май беше отличителна черта за всички циркови артисти.

Освен Анна – тя беше толкова скромна и праволинейна. За Бога, още се изчервяваше, когато разговаряхме.

Кайра беше вече значително по – добре, а аз трябваше да се връщам в клиниката.
Мислех да се върна за късното представление – тогава можех да се наслаждавам открито на Анна, скрит в тъмнината.

Посещавах тайно повечето й представления още от самото начало. Неведнъж съм се притеснявал, че ще падне, но тя беше невероятен професионалист.

Постоях още малко и я погледах как се рееше, обаче трябваше да тръгвам. Пациентите ме чакаха. Уведомих Сергей за състоянието на Кайра и му дадох още няколко насоки за по - бързото й възстановяване. Хвърлих последен поглед към прелестната въздушна фея и излязох от шатрата.

  Телефонът ми иззвъня и обърка всичките ми планове за вечерта...

***

След няколко часа престой в клиниката, след наложащия разговор с баба ми, се убедих, че съм най – големия глупак във Вселената.

Бях се съгласил да се оженя за Филипа, която не познавах. Не я бях виждал, не знаех фамилията й, не знаех нищо. Само че баба ми и нейната баба бяха приятелки.

Старият змей беше използвал моментната ми слабост, защото се притесних, че може би умира в ръцете ми.

Мамка му и скапан късмет! Бях се набутал в невероятни лайна, от които не знаех как ще се измъкна…