Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 16

Тъкър

Лежах до Анна на леглото й и си мислех какъв късметлия съм. Целунах влажното й слепоочие.

- И си се пазила до сега? Не мога да повярвам.

- Защо? Не е задължително едно момиче да се раздели с девствеността си още на бала. Аз реших да изчакам...

- Чудесно решение. – поставих още една бърза целувка – Но кого си чакала?

- Теб! – тя ме погледна с красивите си очи – Чаках теб, Тъкър...

- Но... Защо мен? - останах като гръмнат от признанието й.

- Защото... Няма значение! Исках ти да си първия мъж в живота ми. Зная, че няма да си последния...

В думите й имаше горчивина, която не знаех от къде се появи, но тогава...
Тогава се сетих за обещанието към баба си...

Мамка му! Какво бях направил? Обезчестих я, а знаех, че честта няма да ми позволи да се отметна от поетия към Филипа ангажимент.
Анна усети, че се стегнах и седна в леглото.

- Какво става, Тъкър?

- Нищо. - изправих се и започнах да събирам дрехите си от земята.

- Не мисля, че е нищо. Кажи ми...

Не можех да й кажа и въпреки всичко се чувствах като задник. Бях отнел невинността й, а сега се канех да напусна леглото й.
Само, защото не успях да устоя на красотата й, се възползвах от нея и бях сгрешил. Първо трябваше да оправя нещата с Филипа и едва тогава да погледна към Анна, а сега...
Идеше ми да се сритам отзад.

- Не мога, Анна... Това не биваше да се случва! Съжалявам! – обличах се бързо доколкото мога и не я поглеждах.

Тя ахна и придърпа чаршафа върху гърдите си. Виждах болката в погледа й и адски съжалявах за нея, но се бях издънил здраво и сега щях да си понеса последствията.

Тя отвори уста, за да каже нещо, но телефона й звънна и я прекъсна.

- Вдигни! Аз си тръгвам...

- Тъкър, недей! Говори с мен...

- Не мога...

Не исках да виждам сълзите й и просто излязох от караваната. Не биваше да допускам това да се случва...

Анна

Седях в леглото и преглъщах сълзите си.
Какво беше станало току – що, за Бога?
Сигурно го бях отвратила с непохватността си и затова бързаше да си тръгне. Най – вероятно е свикнал жените в леглото му да са по – обиграни, а не клети девственици като мен, които не знаеха какво да правят в леглото...

И годеницата му – сигурно мислеше за нея. Как можах да съм такава глупачка? Разбира се, че е мислил за нея!

Телефонът ми иззвъня отново, вече нямах причина да не отговоря – той си беше тръгнал. Протегнах се и щом видях кой ме търси ме полазиха тръпки от притеснение.

- Ало, Олга, да не е станало нещо?

- Анна... – започна тя – Съжалявам миличка! Майка ти си отиде тази нощ...

Сринах се на възглавницата и заридах...
Беше се случило непоправимото – нямаше да мога да я видя за последно, нямаше да мога да й кажа, че я обичам за последно...
Толкова много неща нямаше да мога да направя за последно...

- Миличка, трябва да дойдеш. Ще организирам погребението, но мисля, че и ти трябва да си тук.

- Да, Олга, ще дойда. – болката ми беше извънземна, но в главата ми започна да се оформя план – Ще хвана първият самолет, който мога.

Уточних подробностите и затворих. Станах от леглото и се облякох с разхвърляните си дрехи. Отидох да говоря с Магда. Щом разбра какво се е случило, тя веднага ми каза да си събера багажа и да заминавам.

Вече нищо не ме задържаше тук – Тъкър ме беше отхвърлил, а цирка можеше да изкара и без мен за известно време.