Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 22

Анна

Вече нямах грам спокойствие от пресата – те спяха пред портите и ме дебнеха да се покажа дори и за малко навън, за да уловят безценен кадър.

Руска принцеса! Още не можех да осмисля това, което ми се беше случило. Исках да изтрия последните няколко дни от съзнанието си и реших да се усамотя с чаша вино в зимната градина. До нея нямаше абсолютно никакъв достъп и тя се беше превърнала в моя рай за няколко дни.

Слязох до кухнята и отворих бутилка с някакво вино, налях си чаша и се отправих към градината. След това просто реших, че една чаша няма да ми е достатъчна, затова се върнах и взех цялото шише.

***

Няколко часа по – късно, порядъчно опиянена, се отдадох на жалки мисли.

„Защо Тъкър реагира така? Защо избяга от мен? Толкова ли му беше противна мисълта, че ми е бил първи? Та аз го обичам откакто се помня... и съм се пазила за него... а той?“

Реших, че може би е време да го попитам и взех телефона си, след което веднага го оставих.

„Не! Недей! Луда ли си? Как ще го питаш подобни неща?“

Седях и отпивах от виното, самосъжалявах се и набирах смелост да му се обадя. След като погълнах още малко алкохол, се амбицирах и взех отново телефона си. Реших, че по – безопасно ще е да му пиша.

„Хей, Тъкър, как си? Искам да те питам нещо. Защо се държа като кретен онази нощ и си тръгна?“

Натиснах бутона и го изпратих, отново отпих от виното и зачаках отговор. В Сан Франциско беше ден и той сигурно беше на работа.

В следващия момент проклех пиянската си мисъл и бързите си пръсти и реших да го изтрия, може би не го беше видял още. Взех телефона и погледнах...

О, какъв ужас! Не само, че беше го видял, ами се беше появило и балончето за отговор...
Той пишеше...
След секунда съобщението цъфна пред очите ми:

„Извинявай! Не исках да си тръгна, но се налагаше. Така беше по – добре! Кога се връщаш? Или, може би трябваше да напиша допълнението Ваше Величество?“

Изтръпнах, той знаеше, че съм принцеса. И сега какво? Реших да съм по – дръзка:

„Да, Ваше Величество е добре! Всъщност искам да ме наричаш само така оттук нататък! Как е годеницата ти?“

„Леле, че си дръзка! Нямам търпение да нашаря царския ти задник, задето изчезна така. Нямам годеница!“

„Не ме лъжи, негоднико! Знам, че си й предложил брак! А аз те обичах!“

Натиснах бутона за изпращане и почти веднага съжалих за стореното. След секунда телефона ми звънна, явно му беше писнало да пише. Чудех се дали изобщо да му вдигна.

„Вдигни скапаният телефон! Проклятие, Анна!“

Отново зазвъня и реших да не го дразня повече.

- Какво искаш? – изстрелях бързо.

- Какво искам ли? Искам да знам защо, по дяволите изчезна? Какви са тези работи, които чета в пресата? Наистина ли си принцеса, мамка му?

- Не е твоя работа защо съм... хлъц... изчезнала...

- Пияна ли си? – той се изхили – От кога си почнала да се наливаш като казак?

- Не съм се наляла като казак! Е, може би малко.

- Напротив! На мотика си! Иначе нямаше да ми пишеш такива неща.

- Защо не си гледаш работата, Тъкър?

- Точно сега не мога да си гледам „работата“, защото съм затънал в друга работа. Пък и бих предпочел ти да ми я гледаш, принцесо!

- Да ти го начукам, Тъкър! – веднага сложих ръка пред устата си.

- Какво? Да ми го начукаш ли? Това ли каза?

- Добре де, връщам си думите назад! Да ти го отчукам тогава!

„Боже, веднага затвори телефона! Откачалка! Какви му ги говориш?!“

Смехът му долетя по телефона.

- Е, принцесо, щом се върнеш ще ти върна услугата с най – голямо удоволствие! Не знаех, че можеш да говориш толкова мръснишки!

- Затварям, Тъкър!

- Чакай! Наистина ли ме обичаш?

Замислих се за момент какво да му отговоря и реших, че ще го излъжа.

- Не, пиянски брътвежи! Дори и да съм те обичала някога, вече не те обичам! Ти си сгоден! Всъщност, тук срещнах някого. Един принц! Много е красив! Дали ще може да ме задоволи? Нали принцесите се омъжват за принцове? Сигурно и аз така ще направя!

- Ти наистина ме предизвикваш да дойда при теб и да ти покажа какво е да те задоволят! Играеш си с огъня, принцесо! Ще се опариш!

- О, колко добре говорят за личностното ти израстване тези заплахи...

- Не ми говори за личностно израстване, когато съм възбуден от мръсната ти уста и мечтая да те притисна в някой ъгъл!

- Надървянето не се брои като личностно израстване...

- Боже, ще загазиш! Утре Кат и Дейвид се прибират, а ти мятай сладкото си задниче на първия самолет и ела тук! Иначе ще дойда аз!

- О, колко ме уплаши!

- Анна!

- Забрави ли, че ти казах да ме наричаш „Ваше Величество“?

- Момиче, единственото, което ми идва на ум е как ще те вържа с безценните ти шалове и ще те чукам докато полудееш!

- Не ми говори така, сякаш си господар на тялото ми!

- Кога се прибираш?

- Ще видим! Може да си доведа и принц!

- Посмей!

- О, ще посмея!

Затворих телефона, за да не издрънкам още някоя глупост и затворих очи. Такива щуротии не бях говорила на никого досега. Време беше да се прибера в стаята си и да се наспя. Утре, в късния следобед, щях да излетя обратно към Сан Франциско, но преди това трябваше да говоря с Волков.

Москва

Той не вярваше на очите си! Пресата гърмеше за завръщането на отдавна изгубената принцеса Феодоровна.
Мамка му! Имаше нейни снимки навсякъде. А най – жалкото от всичко беше, че тя винаги е била под носа му! Не е било нужно да отвлича онези момичета, в опит да я намери.
Било е достатъчно само да вдигне поглед към шаловете, които тя толкова много обичаше.

Сега трябваше да измисли друг начин да стигне до нея. И той щеше! Устните му се извиха в усмивка, когато блестящия план го осени...

Анна

Сутринта беше убийствено гадна! Едва отворих очите си, в главата ми звучеше глухо биене на камбана...

Не можеше да съм се напила толкова, но махмурлука ми казваше друго. Спомних си за разговора с Тъкър и закрих очи с ръцете си.
Нямаше начин да съм му издрънкала всички тези глупости! Или имаше?

Взех телефона, за да проверя, като се надявах това да е било кофти сън. Обаче не беше. Изстенах безсилно – всичко беше там.
Съобщенията, които му написах, отговорите му и след това в колко часа ми беше звъннал...

Исках земята да се отвори и да потъна от срам. Обаче станалото – станало! Станах бавно от леглото и си взех бърз душ за прочистване на мислите.

***
След като се изкъпах трябваше да се свържа с Волков, защото следобед вече щях да летя към Щатите.
Знаех, че отново щях да срещна съпротива от негова страна, но не ми се искаше да оставам тук.

Имах си живот и исках да се върна към него колкото се може по – скоро. Пък и не исках да съм нечия мишена, защото не ламтях нито за парите, нито за титлата, нито за короната.

Аз си бях Анна Филипс – момичето, израснало в цирка и смятах това да си остане така...