Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 27

Анна

Пиколото постави куфара ми близо до малката масичка, разположена в средата на стаята.

- Благодаря! – Тъкър подаде на човека някакви пари – Дали ще е възможно да поръчаме нещо за ядене?

- Да, господине. Кухнята ни работи 24 часа.

- Страхотно. Още веднъж благодаря.

Момчето излезе от апартамента, пожелавайки ни „Приятна вечер!“. Хвърлих леко раздразнен поглед към Тъкър.
Книжевски беше останал в апартамента на Александър и чакаше да го повикам.

- Е, какво искаш? – започнах.

- Предлагам първо да се подкрепим с храна, сигурно си гладна.

- По – скоро изморена и отегчена!

- Отегчена? Мхм! Мога да се погрижа да те развеселя, твое Височество!

- Престани! - изсъсках.

- О, ще престана. – той се доближи до мен и застнана на крачка разстояние – Защо довлече плужека?

- Ако говориш за Александър, той не е плужек! А изключително мил мъж! Как е скъпата ти годеница? - не пропуснах да го захапя.

- Нямам годеница, мамка му! Колко пъти трябва да ти обяснявам?

- О, нима?! Баба ти беше така добра да ме уведоми, че скоро ще вдигате сватба.

- Ревнуваш ли, твое Величество? – той присви очи и ме погледна сериозно.

- Ти не си в ред!

Плашех се от факта, че е на крачка разстояние от мен. Можех с един скок да бъда в обятията му. Още помнех как чудесно усещах тези твърди гърди под ръцете си.

„Не! Да не си посмяла!“

Въздъхнах раздразнена – той нямаше никакво намерение да си тръгва, а аз имах нужда от душ.

- Щом си толкова нахален и не мислиш да си ходиш, поне поръчай храна. Аз влизам да се къпя.

- Желаеш ли компания, твое Величество? Да ти изтъркам гърба? Или долната му част? – той се захили, а мен ме сърбеше ръката да му ударя една плесница.

- Не желая да ми търкаш нищо!

- В момента изрече чудовищна лъжа, принцесо. Я, как се изчерви.

- Разкарай се!

Тръшнах вратата на банята, а след мен долетя смеха му.

Тъкър

На вратата се почука, сигурно беше храната и отворих отривисто. Насреща ми стоеше Александър, небрежно облечен в дънки и тениска.

- Какво искаш пък сега? Имаш нужда някой да ти лъсне короната ли?

- Вас, американците, не са ли ви учили, че към царски особи трябва да се обръщате с уважение?

- О, така ли? Мога с уважение да те изритам отзад.

Той ме избута и влезе в стаята.

- Не си спомням да съм те поканил...

- Не съм дошъл при теб, а при Анна.

- Нямаш работа с нея.

- Ти ли определяш с кого контактува тя? М?

- Пак ли започнахте? – чу се нежния глас на Анна – Не ви ли омръзна да се дракате като бесни кучета?

- Той започна... – посочих към Александър, който невъзмутимо зяпаше голата й кожа.

- Не сте по на пет години, нали? Или се бъркам? – продължи тя – Освен това мисля, че трябва да си тръгвате. И двамата.

- Но аз дойдох да поговорим...

- Хайде, бързичко излизайте. Не ми се слушат глупости, Тъкър. Искам да се преоблека, нахраня и почина, а вие и двамата не влизате в програмата. Идете да си играете някъде другаде.

Тя посочи с нетърпелив жест вратата и ми стана ясно, че нямаше да ми бъде толкова лесно да намеря обратно път към нея.
Изглеждаше толкова сладка, увита в пухкавата хотелска хавлия, а кожата й искреше от множеството водни капчици.
Александър продължаваше да я зяпа и на мен ми кипна.

- Марш оттук! – извиках му гневно – Какво си я загледал все едно е... е...

Търсех подходящата дума, но ми идваха наум само ругатните на Бонапарт. Следващият път щях да довлека проклетата птица и да го оставя да ги обижда до посиняване, особено лустросаният и горилата.
И двамата можеха да вървят в Ада.

- Ти си много нагъл, знаеш ли? – Александър тръгна към вратата – Щом аз тръгвам, тръгваш и ти.

- Тук си никой, не го забравяй. Не съм някой от гъзолизците ти, че да ми заповядваш.

- Анна, много е забавен. – той се засмя и хвана дръжката на вратата – Може да го наемеш за шут, когато се върнеш в Русия. Ще му приляга тази роля – точно като ръкавица.

- Хей, кретен! Мери си...

- Млък! – извика Анна, а очите й бяха присвити.

О, Боже, нищо добро не ме чакаше. Щом се разлютеше веднъж, нямаше спирачки и единственото, което ми идваше наум, за да успокоя бесния й нрав включваше много непристойни неща.

- Тръгвам си, Анна. – Александър беше вече с единия крак извън стаята й – Ще те взема утре сутрин за закуска.

- Извинете, тук сте поръчали храна. Може ли да мина?

Младо момче в ливрея буташе количка, отрупана с ястия, покрити с капак. Анна му направи знак да влезе и той започна да реди храната по масата във всекидневната на апартамента.

- Така, искам да си вървиш, Тъкър. Много пренаселено стана тук, а не съм се облякла. Знаеш къде е вратата.

- Преоблечи се, ще те изчакам.

Тя нищо не каза и влезе в спалнята, затваряйки тихо вратата. Момчето привършваше със сервирането и аз му дадох дребни, за да побърза и да се омете тутакси.
Чаках я да излезе вече двайсет минути и започвах да се изнервям. Къде беше малката проклетница? Почуках на вратата на спалнята, но отговор липсваше.

- Анна, дано си облечена, защото влизам. – натиснах бравата и се озовах в красиво декорираната спалня.

Вече бях получил отговор на въпроса си защо тя не отговори – просто спеше.
Беше облечена в някакво дантелено чудо, което разкриваше стройните й крака и леко се беше разтворило, оголвайки плоския й корем.
Явно умората я беше надвила. Жалко за вкусната храна, която щеше да остане недокосната.

Приближих се към нея и се загледах в отпуснатите черти на лицето й, след това по плавно вдигащите и спускащите й се гърди, накрая погледа ми обходи местенцето, което ми носеше невъобразима наслада.

Легнах до нея и погалих рамото й, в опит да я събудя, но единственото, което получих беше тихо измъркване и обръщане с гръб към мен.
Супер!

Надървих се зверски, когато голото й дупе лъсна срещу мен. Сега трябваше да се погрижа за себе си в банята, защото не можех да спя на кокал.
Станах и влязох в малката баня, принадлежаща на спалнята. Надявах се Анна да не се събуди и да ме види как лъскам...

Анна

Чух стон, идващ от банята. Хм? Какво беше това?

Явно се бях унесла, но сега бях напълно будна и станах, за да проверя какво се случва. Съвсем леко открехнах вратата и щях да падна по дупе от разкрилата се гледка.
Тъкър беше със свален панталон, ръката му се движеше бързо по члена му, а главата му беше отметната назад. И всичко това се отразяваше в огромното огледало. Господи, той... той мастурбираше.

Гореща вълна на възбуда обля цялото ми тяло и тихо ахнах, когато се изпразни с тих вик. Явно ме беше чул, защото обърна глава към мен, дишайки тежко.

- От кога стоиш там?

- От... от...

- От кога? – той пусна водата и се изми, след което се обърна изцяло към мен и остави панталона си да се свлече на земята.

Пенисът му още беше твърд и полуеректирал. Не можех да отлепя погледа си от там. Преглътнах сухо, а той, виждайки борбата ми със самоконтрола, тръгна кум мен.

Свали тениската си и великолепното му тяло ме заслепи. Тръгнах назад, давайки си сметка, че няма къде да избягам от този мъжкар, който се приближаваше. Гърбът ми опря стената, а той застана плътно срещу мен.

- Липсвах ли ти? – хвана ръката ми и я докосна до кадифената плът на члена си – Защото ти на мен – да. И сега смятам да ти покажа точно колко.

- Тъкър...

Устните му се впиха в моите, езика му нахлу, а ръката му се плъзна по голия ми корем...