Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 9

Анна

Толкова бясна не съм била никога в живота си. Как си позволяваше да се държи така?
Кейн само се беше запознал с мен, а Тъкър му се беше нахвърлил като звяр. С какво право? Той беше сгоденият, а не аз!

Вървях бързо и кипях вътрешно, когато го чух да вика след мен.

- Анна, почакай!

- Защо се държиш като кретен? – викнах, без да се обърна към него – Просто се запознах с Кейн! Какво ти става?

- Просто се била запознала! Той ти говореше на френски!

- И какво от това? – спрях се, обърнах се към него и се надявах погледа ми да го порази намясто – Нима ти е толкова трудно да преглътнеш факта, че някой мъж може да прояви интерес към мен? Не съм вече дете, за да ме защитаваш, Тъкър!

„Освен това си сгоден, затова зарежи тези глупости!“

- Но... – започна той, но бях толкова побесняла, че не го оставих да продължи.

- Замълчи! Не се дръж като неандерталец, мамка му!

Оставих го със зяпнала уста и се запътих към колата си – исках да покарам малко, за да се успокоя. Да намеря нещо за хапване и да си запазя стая в хотел – щях да остана поне тази нощ, а утре щях да се върна обратно в Сан Франциско.
И без това Магда и Олег не останаха очаровани от факта, че ще отсъствам.

Влязох в колата, тръшнах вратата и подкарах по прашните улички...

***
Тъкър

Налагаше се да си тръгна от Пойнт Рейес веднага, защото Виктория ми звънна за пореден път, относно Бонапарт.
Много ми се искаше да продължа разговора си с Анна и да я питам какво имаше предвид с това, че не била дете и не било нужно да я защитавам.

Да, вярно, че имах татуировка на предмишницата си изобразяваща рицар, но я бях направил преди години и вече започваше да ми писва да я гледам. Татуирах се заради нея – исках да й покажа с рисунката, че винаги ще съм насреща и ще се грижа за нея...

Обаче днес тя не беше на себе си. Нещо й ставаше и не знаех какво да правя. За първи път се държеше и говореше с мен по този начин.

А и онзи Кейн! Мазник! Ще й говори на френски... Конте и глупак!
Поне му дадох ясно да разбере, че ще е по – здравословно за него да стои далеч от нея.
Качих се в колата, след като се сбогувах с Кат и Дейвид и отпраших с мръсна газ.

***
След час вече бях пред клиниката и щом влязох, ме посрещнаха виковете на Бонапарт:

- Идиотка! Убийца! Убийца!

Виктория не се виждаше никъде и предположих, че проклетника ругае нея, затова бързо влязох в кабинета си.