Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 36

Анна

Паркирах колата си встрани от пътя, Тъкър трябваше да е наблизо. Косата ми настръхваше от обаждането, което получих по - рано.
***
Телефонът ми иззвъня в момента, в който исках да набера Виктория.

- Анна, - гласът отсреща ми беше познат до болка – Тъкър дойде да прегледа един от конете ни и стана беля…

- Каква беля? Боже! Той добре ли е?

- Не знам дали е добре. Конят го ритна и е в безсъзнание…

- Божичко…

- Извикахме линейка, чакаме я да дойде всеки момент. Може би ще е добре да дойдеш тук.

- Да, да, тръгвам веднага…
***
Сега се огледах, но не видях никаква линейка, може би вече го бяха закарали в болницата.
Все пак трябваше да проверя и се запътих към старата постройка.

Бутнах вратата и влязох вътре, огледах се, но нямаше никой. В сумрачното помещение проблесна нещо на пода, единственият прозорец който пускаше някаква светлина беше прашен и си помислих, че ми се е сторило. Наведох се да погледна по – отблизо и видях спринцовка, чиято игла блестеше под минималната светлина.

Сигурно е инжектирал нещо на кончето, помислих си, но къде бяха всички.
Понечих да се изправя, но някакъв парцал беше притиснат към устата ми. Дори не успях да изпищя...

Кат

След като не открих никой в къщата на брат ми, отново позвъних на Дейвид.

- Няма ги тук, не знам къде са.

- И ние срещнахме пречка, Виктория си е тръгнала. Знаеш ли къде живее? Или номера на мобилния й?

- Имам номерът й, изчакай за момент – веднага ти го пращам. – погледнах в указателя си и копирах номера на жената – Ето, готово. Виж дали го получи.

- Да, ще й звънна сега. Затварям, а ти се прибери вкъщи.

- Брат ми го няма, Анна я няма, а ти предлагаш да се прибера вкъщи и да чакам като Многострадална Геновева ли? Я си помисли пак?!

- Знаех, че няма да е толкова просто. – чух затваряне на врата, явно се качваха в колата с Анди – Кога ли с теб нещо е било лесно? М?

- Отиваш ли някъде?

- Да, тръгваме с Анди да търсим Тъкър и Анна...

- Значи все пак си съгласен, че нещо не е наред?

- Странно е, не е непременно лошо, но да. Може би има някакъв проблем, за да не вдигат и двамата. Затова ще се свържем с Виктория, за да разберем къде е отишъл той.

- Ще дойда с вас. – усетих лек световъртеж, може би притеснението ми въртеше номера – Да се срещнем пред клиниката, а?

- Не. Няма да стане и съм абсолютно категоричен, Кат. Прибирай се!

- Защо си толкова проклет, мамка му?

- Защото те обичам и искам да си вкъщи, затова. Сега, ако няма друго, ще тръгваме да търсим Тъкър и Анна.

Затвори. Безсрамник!

Реших да поседна малко преди да потегля към вкъщи, чувствах се странно...
Виновно е притеснението. Само и единствено то, няма какво друго да е...

Дейвид

След като Кат ми изпрати номера на Виктория, я набрах.

- Да, моля? – чух я почти веднага.

- Виктория, здравей, Дейвид е. Случайно да знаеш къде отиде Тъкър?

- Да, отиде да прегледа един кон и после трябваше да се срещне със сестра си.

- Да, - прекъснах я нетърпеливо – но кой кон? Къде точно отиде?

- Конят е едно от животните в цирка. Той е там, обадиха му се и тръгна, но това беше преди часове...

- В цирка, така ли?

- Да,  отиде там.

- Добре, ще проверим. Благодаря ти Виктория.

Погледнах Анди, който слагаше колана си.

- Отишъл е в цирка, Тъкър е там, но защо не си вдига телефона.

- Да вървим да разберем.

***

След половин час бяхме паркирали на паркинга на цирка. Слязохме от колата и се огледахме, но не забелязахме автомобила на Тъкър.
Къде на майната си беше спрял?

Тръгнахме към караваната на Анна – сигурно бяха там. Гълъбчетата гледаха да се усамотят някъде по всяко време, мислейки, че ми убягва от поглед тази подробност. Обаче не можеха да ме заблудят.

- Мислиш ли, че са заедно? – попита Анди – Тъкър и Анна?

- Мда, имам такива подозрения, затова ще отидем до караваната й и ще проверим.

- Дано си прав, че тази работа започва да не ми харесва.

- Стига, не бъди подозрителен, Анди. Не си ли забелязал, че все гледат да изчезнат заедно нанякъде? Бас държа, че ще ги хванем на калъп.

Анди се засмя, но беше неспокоен – личеше си.
Почукахме на вратата на караваната на Анна, но нямаше никакъв отклик. Видяхме един от приятелите й да се приближава.

- Анна не е тук, не съм я виждал от дни.

- Проверяваме просто. – забравих името му – Хей, приятел, как се казваше? Зле съм с имената.

- Борис. - отвърна мъжът.

- А, да, точно така. А случайно да си виждал Тъкър? Докторът?

- И него не съм виждал. Но мога да питам Сергей. Обикновено той се занимава с животните и ако го е повикал, трябва да са заедно.

- Добре, да вървим.

Последвахме Борис и се молех да открием Тъкър със Сергей.
Когато стигнахме до клетките с животните, видяхме как Сергей работи здраво и рине тор. Свиркаше си и по нищо не личеше да е притеснен за някое от подопечените си.

- Хей, - подвикнах – Тъкър тук ли е?

- Тъкър ли? – той спря и избърса потното си чело – Не, не е тук. Защо да е?

- Защото някой му се е обадил да дойде и да прегледа някакъв болен кон.

- Нямам болни коне. Ето, вижте, всички са тук, никой от тях не е отделен за преглед.

И наистина всички коне си бяха в загражденията.

- Странна работа. – каза Анди.

- Повече от странна…

Чухме спирачките на автомобил и видяхме как отвътре изскачат Александър и типа със странното име.

- Принцесата я няма, навсякъде я търсихме, но не я открихме.

- И Тъкър липсва. – добавих.

- Някой виждал ли ги е днес? – попита Анди.

- Мисля, че не. Обаче следите им водят насам. Знаете ли място, на което биха могли да бъдат? – продължих да разпитвам – Приятелят ми няма да тръгне без причина.

- Не знам. – каза Борис.

- Мисля, че има една запусната сграда в другия край на нашето място. – включи се Сергей – Преди години я ползвахме за склад, за лечебница, когато нови животни идваха в цирка и трябваше да са отделени от другите заради карантина… Но сега е необитаема.

- Добре, ще я проверим накрая. - каза Анди – Да се разделим. Аз тръгвам с Дейвид, вие двамата можете ли да покриете друга част? Така ще ги намерим по – бързо.

- Ние също ще се включим в търсенето. – заяви Александър.

- Супер! Да тръгваме тогава.

Групичката ни се разпръсна на части и започнахме да проверяваме всяка каравана и шатра за следи от Анна или Тъкър. Трябваше да покрием огромна площ, а за момента удряхме на камък…