Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 24

Анна

Трябваше да напусна къщата до няколко минути и Книжевски вече ме чакаше до вратата.

- Как е положението навън? – попитах.

- Едно и също, Ваше Височество! Репортерите са се разположили много удобно пред портите. Мисля, че видях няколко от тези паразити, качени по дърветата. Няма да е никак лесно.

- Нали целяхме това? – каза Олга – Остави ги да ти направят няколко снимки и кажи две, три думи.

- Ох, не знам! Все си мисля, че не трябва да подклаждам повече интереса им.

- Принц Александър е на няколко минути оттук. – Книжевски натискаше слушалката към ухото си.

- Добре, докато го чакаме, може да дам кратко интервю.

- Стойте близо до мен, Ваше Височество! Две минути!

Послушах го и застанах плътно зад гърба му – чувствах, че този човек може да ме защити с цената на живота си. Може би трябваше да му предложа да дойде с мен в Щатите.

- Книжевски? – започнах плахо – Ти дали би искал... да ме придружиш в Сан Франциско?

- Ще Ви придружа, където пожелаете, Ваше Височество! Багажът ми е готов. Господин Волков ме помоли да бъда близо до Вас на този полет.

- О, колко е съобразителен! – възкликнах – Много се радвам, че ще дойдеш! Сега нека отделим две минути на пресата.

В мига, в който излязохме в градината ме заслепиха светкавиците на фотоапаратите и вдигнах ръка към очите си. Репортерите закрещяха въпросите си един след друг, но аз нищо не разбирах, защото говореха на руски.
Приближавахме бавно към входната порта и спряхме на около метър от журналистите.

- Можеш ли да ми превеждаш? Не ги разбирам.

- Да, Ваше Височество! Само един момент. – Книжевски започна да говори нещо на руски и след минута тълпата се успокои.

- Какво им каза?

- Че не говорите руски и ако искат да им отговорите на въпросите, ще ги задават един по един, а аз ще превеждам.

- Аха, добре. Кажи им, че могат да започват.

Един от репортерите попита нещо и Книжевски ми преведе:

- Как се чувствате на родна земя, принцесо Феодоровна?

- Добре се чувствам, благодаря!

- Колко време ще останете тук?

- Възнамерявам да се върна в Щатите още днес.

- Това означава ли, че няма да имате претенции към Короната? - следващият въпрос беше изстрелян светкавично.

- Да! Точно това означава. Аз съм обикновена жена и бих искала да си остана такава.

- Принцесо, някой чака ли Ви в Щатите?

Замислих се за секунда над този въпрос - Тъкър никога нищо не беше ми обещавал. Единствено можех да отговоря с „Не!“.

Олга стоеше от другия ми край и беше хванала лакътя ми за подкрепа.
Журналистите продължиха да задават въпроси, свързани с предстоящия бал и дали щях да се върна за него.
Докато отговарях, ми се стори, че мярнах познато лице сред струпаните хора, но той изчезна в същия миг, когато се срещнаха очите ни. Продължих да оглеждам тълпата, но не го видях отново.