Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 39

Александър

Още когато видях едрият мъж, който се беше превел на две, сякаш е стар и немощен, но вървеше с твърда крачка, реших да го последваме с Книжевски.
Направих му мълчалив знак и той веднага схвана какво искам да му кажа.

Тръгнахме след него и не след дълго чухме женски вик. Книжевски извади оръжието си.

- Нямаш ли още един пистолет? – попитах.

Той кимна мълчаливо и извади второ оръжие от кобура на десния си глезен. Ускорихме крачка, но гледахме да не вдигаме много шум, за да не привлечем вниманието на странния мъж.

Той спря пред една от караваните и се огледа, а ние тутакси се прикрихме зад близките храсти. Може би не ни беше забелязал, защото отвори вратата, изправи се и хлътна вътре.

Веднага го последвахме с Книжевски и застанахме близо до открехнатата врата. Чухме целият разговор и вече бяхме наясно, че щяха да убият Анна, която се намираше вътре.

Погледнах през процепа на вратата и срещнах очите на Ирина, която беше готвачка в дома на Евдокия. Направих й знак да мълчи и тя безмълвно посочи с очи мъжа, който се беше надвесил над Анна.

Бутнах вратата и влетяхме вътре миг преди онзи да вкара отровата от спринцовката.

- Веднага пусни спринцовката и се отдръпни от Анна! – наредих му и насочих пистолета към главата му.

Книжевски държеше другият на прицел.

- И какво? Ще ме убиеш ли? Я си помисли пак! Едно леко натисване от моя страна и ще изпразня съдържанието на спринцовката в организма й.

- Веднага се отдръпни от нея! – отново извиках и свалих предпазителят.

- Няма да стане. – каза непознатият – Сега излизайте всички, а аз обещавам, че смъртта й ще бъде бърза.

След това настана ад от летящи стъкла...

Анна

Иглата беше забита в ръката ми и не смеех да мръдна. Когато Алекс и Книжевски влязоха в караваната усетих лъч надежда.
Но Корольов нямаше да се откаже тъй лесно, затова се огледах докато Алекс го разсейваше.

Видях купата от масивно стъкло и съзрях единствения си шанс, отнякъде придобих сила и раздвижих ръката, която беше свободна, грабнах я с едно движение и я разбих главата му.

В същото време някой с трясък влезе през прозореца и стъкла се разлетяха навсякъде. Корольов падна на земята, притиснат от едро тяло, а аз извадих иглата от ръката си и хвърлих спринцовката далеч от мен.

- Ще ме затваряш при тигър, а? – крещеше Тъкър – Ще те убия!

Чувах юмруците, които се сипеха един след друг. Изведнъж караваната се напълни с много хора.
Сергей и Борис връзваха Ирина и Олег, а Алекс и Книжевски ги държаха под прицела на пистолетите си.
Дейвид се мъчеше да отскубне Тъкър от Корольов, но начинанието му изглеждаше безуспешно. Онзи не помръдваше, а Тъкър го налагаше с невиждана ярост.

- Тъкър, моля те... Недей... – едва казах и гласа ми му подейства като шамар.

Веднага се отдели от човека, който представляваше кървава пихтия и ме прегърна нежно с ръцете си.

- Божичко, мислех, че ще те изгубя. – целуваше слепоочията ми и галеше страните ми – Как те довлякоха дотук?

- Не ме довлякоха, дойдох сама. Олег ми се обади и ми каза, че кон те е ритнал и си в безсъзнание.

- Ще го убия! – изрева Тъкър и отново скочи на крака.

- Вече няма нужда, седни. – бутна го Дейвид – Вързани са и няма да ходят никъде. Обадихме се на полицията.

- Пуснете ме – обади се плахо Ирина – и ще ви кажа кой плати на Корольов, за да премахне принцесата.

- Има и още замесени ли? Това не е истина. – казах невярващо.

- Има, да. Отвържете ме и ме пуснете и ще ви кажа всичко.

Погледнах към Алекс, а той просто насочи оръжието към Ирина и й каза:

- В неизгодна позиция си, за да определяш правилата, не мислиш ли? Кажи кой още е замесен и ще свидетелстваме, че не си била замесена в похищението и опита за убийство на принцесата.

Ирина разбра, че няма да получи каквото иска и затова изплю едно име:

- Урсула Колинс. Тя искаше принцесата да умре.

Ахнах и погледнах Тъкър, който гледаше Ирина със зяпнала уста. Урсула беше стигнала дъното и я чакаше затвор с показанията на Ирина.

- Е, баба ми я чака чуден затворнически живот. – каза Тъкър и се изправи в мига, в който чухме сирените от приближаващите полицейски коли.

- Аз ще се погрижа. – каза Анди и излезе от караваната.

- Господи, не го очаквах. Толкова ли ме мрази баба ти, че да плати на някого да ме убие?

- Съвсем скоро ще разберем, любима. – Тъкър ме обгърна с ръцете си и вече се чувствах в безопасност.

Кат

Дейвид се прибра прашен и кален, все едно се беше въргалял по земята и веднага влезе да се къпе.

След бързата целувка, с която ме дари хлътна в банята, а аз чаках да чуя ответната му реакция на изненадата, която бях оставила там.
Секундите се нижеха една след друга, но не чувах възгласи или шуртене на вода.

Може би балонът се беше спукал и той не го беше видял, затова станах и отидох да проверя какво се случва. Стигнах до банята и видях как Дейвид стои прав пред балона, пълен с хелий и гордо стиска положирелният ми тест за бременност.

Глуповата усмивка се беше разляла по лицето му и с вик ме грабна и ме подхвърли във въздуха, все едно че бях перце.

- Хей, цапаш ме. – изписках.

- Сега ще те изцапам още по – добре, миличка. – целуна ме силно по устните – От кога знаеш?

- От днес, пусни ме.

- За това ли искаше да говорим?

- Да. – погледнах към дрехите си – бяха покрити с невероятна мръсотия – Виждаш ли как ме изцапа сега?

- О, мръсното ми бъдещо майче. – той се разсмя – Сега ти предстои да станеш още по – мръсна и секси...

Той ме свали на земята и ме побутна към вътрешността на банята, с един замах съблече тениската си, а след това започна да разкопчава дънките си. Гледах жадно полуголото му тяло и  бельото ми се навлажни. Той пристъпи към мен и започна да ме съблича...

Тексас

Урсула разбра, че е загазила, когато видя как две полицейски коли паркираха пред входната й врата. Явно онези глупаци се бяха издънили.

Трябваше да напусне къщата по най – бързия начин и да се скрие за известно време. Полицаите чукаха на вратата й, а тя бързаше към задната врата. Тъкмо стигна до нея, когато някой я отвори със замах.

- Отиваш ли някъде, „бабче“?

Тъкър стоеше пред нея и очите му блестяха от ярост. Вече беше разбрала, че е изгубила играта...