Скрити съкровища 🔞🔞🔞

Глава 7

Анна

- Заповядай, Урсула! Чувствай се като у дома си! – затворих бавно вратата и се обърнах към нея.

- Повярвай ми, домът ми никога не е изглеждал толкова евтино! Но не съм дошла да обсъждам мястото или условията, в които живееш!

- А за какво? – вирнах войнствено брадичка.

- Дойдох да поговорим за Тъкър. Искам да стоиш настрани от него!

- Ние сме приятели, Урсула! Не знам за какво точно говориш!

- О, знаеш! Виждала съм те как го гледаш! Малката, той не е лъжица за твоята уста! Позволих на Катрин да те задържи като приятелка, защото си сираче! Но всичко си има граници и аз съм дошла да ги очертая! Дръж си ръцете далече от Тъкър!

- Но аз не... - понечих да се защитя от брътвежите на тази зла старица.

- Мълчи! Готова съм да ти напиша чек! За колкото поискаш! Замини някъде без много шум и без обяснения!

- Ти си луда, ако мислиш, че ще приема парите ти!

- Ха! Отказваш значи? Добре! Тогава ми позволи да ти кажа, че Тъкър преди дни предложи брак на внучката на най – добрата ми приятелка! Искам да изчезнеш оттук, за да не се разсейва той! Все пак е мъж!

- Можеш да си вървиш! Не си повече „Добре дошла“ тук! – отворих вратата и застанах до нея, чакайки вещицата да си отиде.

- Аз ще си тръгна, но ти си помисли! Назови цената си и ще заминеш богата за място, което сама си избереш. Единственото ми условие е Тъкър да не разбира никога къде си отишла!

Ахнах от наглостта й, а тя мина покрай мен и излизайки от караваната каза:

- Имаш седмица, момиче! Знаеш къде да ме намериш! Не смятам да се унижавам като идвам тук втори път!

Тръшнах вратата зад гърба й и заплаках. Единственият мъж, който обичах, беше предложил брак на друга...

Сърцето ми се разби на парченца...

Тъкър

Пойнт Рейес беше красиво градче. Обаче не можех да се насладя на нищо, защото бяхме в клиниката на Опал Ричардс с Анди и се молехме Кат да е добре.

Чудех се как да й кажа, че Дейвид е пострадал и може би няма да може да дойде тук толкова скоро, колкото ни се искаше.
Но всичко по реда си – първо трябваше да се оправи тя. Лошите новини можеха да почакат.

Кълна се, че докторката беше като генерал, раздаващ команди наляво и надясно. Тази жена не търпеше никакъв тип неподчинение.
След като ни уведоми, че Кат ще се оправи, ми нареди да звънна на нейна приятелка, за да дойде за морална подкрепа.

Единствено Анна ми изскочи в съзнанието, Джия беше възпрепятствана в момента – бяха убили съпруга й и тя беше основен свидетел по делото, което предстоеше.
Какъв злощастен късмет имаше тази жена само!

Бяха убили съпруга й ден след като избяга Кат и дори още не й бях казал... Е, лошите новини наистина можеха да почакат.

Прокарах ръка през косата си и звъннах на Анна. Тя вдигна след първото позвъняване, а гласа й звучеше леко задъхано.
Сигурно тренираше нов номер – имах чувството, че всеки път включваше нови елементи в танца си.

- Да?

- Анна, здравей! – опитах се да звуча нормално, въпреки че лекото й задъхване ми причини моментална ерекция.

- Здравей, какво става? Нещо с Кат ли? – нотки на тревога се прокраднаха в гласа й.

- Тя е добре, не се тревожи. Но лекарката й настоя да се обадя на някоя нейна приятелка и аз... Амиии... аз се сетих за теб и ще те помоля да дойдеш тук...

- Къде е това тук, Тъкър?

- Пойнт Рейес е градчето. Надявам се, че си го чувала.

- Да, знам го. Дай ми малко време, трябва да говоря с колегите си. Някой трябва да запълни времето за моя номер с нещо друго. Но мисля, че няма да има проблем! Ще ти звънна след малко.

И затвори... Тя никога не ми беше затваряла телефона! Никога!

След половин час пътуваше към градчето. Не знаех какви рокади и услуги е обещавала и на кого, но беше успяла да издейства кратка отпуска. Сега само трябваше да потискам ерекциите си около нея, а тя никак не ми помагаше...

Анна

Докато карах към Пойнт Рейес си мислех за Кат – дано не беше пострадала много.
Милата ми приятелка не заслужаваше да й се случва нищо лошо.

След това се замислих за Урсула – колко беше нагла тази жена, как ми говореше като на боклук, който искаше да замете под килима. Сигурна бях, че никога не ме е харесвала, още откакто бях дете усещах някаква злоба у нея в редките пъти, когато е отивала на гости у Кат и Тъкър. Но чак пък толкова...
Да ми предлага пари, за да се разкарам от Сан Франциско, да напусна дома и семейството си, приятелите си, Тъкър...
Ето това беше повече от обидно...

И Тъкър... Какво беше направил този глупак?! Никога не беше споменавал, че има сериозна връзка, та да предложи и брак на някаква жена. Мислех, че съм разчела правилно знаците, че и той изпитва нещичко към мен, но явно нещата не стояха така. Проклет мъж!

Навлязох в малкото градче и подкарах към адреса, който мръсника ми беше дал.
Ако Кат нямаше нужда от мен никога нямаше да дойда тук.
След последния завой къщата се появи пред очите ми, заедно с него, крачещ отпред.

Сърцето ми заби два пъти по – бързо, но аз си поех дълбоко дъх и се опитах да се успокоя. Не заслужаваше нито един удар на моето сърце! Нито един!
Стиснах волана и се приготвих за среща, която на всяка цена трябваше да избягвам оттук нататък. Знаех, че да се забъркваш със сгоден или женен мъж никога не водеше до нещо добро.
О, Тъкър! Проклет бъди!