A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 3.

Г.Т. Емили

Направих това което ми и каза.Закусих и се качих да се преоблека. Вече слизах на долу и бях стигнала почти до вратата когато той се появи.Отворих вратата,но се обърнах.

-Благодаря ти за всичко.-казах сухо.

-Няма за какво.-отговори той.-Аз не исках да ти говоря така съж. ..

Не го оставих да продължи просто излязох навън и тряснах вратата зад себе си.

Г.Т. Хари

Това момиче определено не е като другите.Различна е.Да вярно не му остави да продължа и изречението си и вместо това излезе и тръшна вратата след себе си,но беше и с правото си.
Не трябваше да и говоря така.Все пак тази снимка наистина си седи там е всеки може да я види,но чесно освен момчетата никой не знаеше за случилото се а и никой не бе идвал тук.Тя не беше виновна.А аз!Тя просто попита,а аз аз се държах с нея като пълен кретен! Заслужих си всичко,даже ми беше малко.

Реших да звънна на Лиам.Само той можеше до ме разбере и да ми даде съвет.

-Ало Лиам били ли дошъл у дома.-казах намусено.

-Разбира се до половин час съм при теб.-каза той и затвори.

Г.Т. Емили

Излязох от къщата му и закрачих по улицата.Не мога да го разбера.Зашо си сменя настроенията през 5 минути. Видях едно такси и се запътих към него.Казах адреса на шофьора и потеглихме.По дяволите.Защо всичко започва с краката нагоре.Снощи реших да се разведря след пристигането ми във ЛА.Та това щеше да е ново начало за мен.Ново училище.Нови правила.Имах 2 дена на разполажение да се позабавлявам преди да започна.Разкарах се от майка ми.От както баща ми си отиде тя се промени. Не беше същата жена която помнех като малка.Обикаляше из страната и се размотаваше със всякакви мъже.И това започна още когато бях на 12.А сега вече беше нетърпимо. Махнах се от Ню Йорк и дойдох тук във Лос Анджелис. Реших,че щом замина и проблемите ми ще останат там , но съм грешала. Явно те първа трябваше да се сблъскам с трудностите в живота.Явно той е имал друго мнение за нещатата и те няма да се развият точно както аз исках.Та какво си мислех?Това не бе желание което можеше да се изпълни току така и аз да мога да забравя всичко и всички и да продължа напред.