A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 8.

Г.Т. Хари

По дяволите колко много мразех баща си.Заради него и майка ми си отиде.Не можа да го понесе горката.С тези заплахи които получавахме и толкова много дългове,които баща ми дължеше на хората ...Какво очакваше той след като тя си отиде,да се грижа сам за себе си ли?Сестра ми отдавна беше заминала.Няма как едно 12-годишно дете да се грижи само за себе си...та той забрави за мен.Щом мама ни изостави той тръгна да се пропива и да ходи по жени.Не само мама не можа до го понесе, ами аз?Аз къде останах в цялата тази работа?Дори сестра ми скри от смъртта на майка ми.Каза ми чак след седмица.И защо?Що за обич е това щом аз научавам последен?Не можех да си го обесня и още не мога.
Какво се очакваше сега от мен?Да отида при него и да забравя за всичко което се бе случило,да се разплача, да го прегърна,да кажа колко много ми е липсвал и колко много го обичам ли?Ами Не! Като цяло този Хари умря още на 12 години.Ше отида и ще му кажа,че не ми пука вече за него.Дори и да умре.За мен баща ми умря още,когато и мама си отиде.А колкото до сестра ми?Не знам...тя не ми се беше обаждала от 5 години.И как така изведнъж се върна и ми намери номера?

Стигнах в болницата.Слязох от колата и се запътих към регистратурата.Когато стигнах там нямаше никой.

-Ще дойде ли някой тук.-започнах да крещя.

Едно момиче около 25 годишно се затича към мен.

-Извинете ме господине.-каза тя плахо

-Бихте ли ми казали в коя стая се намира Роби Стайлс?-казах още викайки.

-Момент да проверя...Намира се в стая 317...на 3-я етаж по коридора в дясно.-каза момичето едвам шепнешком.

Не и отговорих,просто се запътих към асансьора. Щом стъпих в коридора краката ми се подкосиха.Видях сестра си плачейки...беше толкова пораснала.

Г.Т. Емили

Щом затвори телефона Хари се затича към колата си, потегляйки на някъде.Какво му става на този човек?Първо ме изгонват от часа заради него,а сега и ме изоставя.Мразя го!Този човек не е нормален.Как ще оставиш момиче по средата на училищния двор само.Та за тук се чуват слухове,че в този двор се събират наркомани и изнасилвачи. Ами ако ми се случеше нещо?

Избих си тези лоши мисли и се запътих към кабинета ми по Математика. Цял ден учителите преподаваха своите уроци,но аз така и не слушах.Не ме интересуваше особено.Чаках с нетърпение вече да се прибера у дома.Щом и последният ми час свърши се запътих към колата си и се качих.Поседях малко вътре обмисляйки на къде да потегля.Не след дълго реших първо да се прибера в къщи и да си почина,а довечера определено щях да изляза в някой бар.