A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Еpilogue

Г.Т.Хари

Днес се навършваше година от смъртта на Емили.Година от последния ми щастлив ден.Година от последния ден в който вудях красивото и' лице,прекрасната и усмивка,от както за последен чух името си и най-съкровенните последни думи,а именно "Обичам те".Липсва ми толкова много.Всеки ден в който аз живея просто защото колкото и да се опитвах,не можех да умра,аз съжелявах.Съжелявах,че не умрях аз вместо тя.Че не поех нейния куршум и сега аз не лежа на онова място...мястото в което тялото и почива.Почива си завинаги.Тя спи,спи вечен сън.

Защо и аз не съм там при нея?Опитвах различни начини да умра,но винаги всякаш нещо ме спасяваше от сигурната физическа смърт...психическата беше дошла още в деня,в който тя умря в ръцете ми.

Бриела и момчетата са плътно до мен.Баща ми от както Емили почина се промени.Да не е до мен,но всеки ден е до мен.Мисля,че успях да му простя.Въпреки,че в началото го обвинявах за смъртта на мама а после за тази и на Емили,той не е виновен.Опита да направи всичко възможно,но Тейлър въпреки всичко я уби.Уби моета първа и единстена любов,моето крехко създание,моето цвете.

Ще попитате какво се случи с Тейлър.След убийството я вкараха в най-тежкия затвор,без право на свиждания и тем подобни.Два месеца след това,тя влезе в лудницата,защото съвсем откачи.Тя беше обсебена до такава степен от мен,че беше изподрала цялото си тяло с моето име,а по стените също беще изписано името ми с кръвта и от раните по тялото и'. Преди 3 месеца ни съобщиха,че е умряла след като си е срязала вените.Отказвала е да приема хапчетата и е заблуждавала докторите,че ги е пиела,а тайно ги е крила под матрака си и това е довело до още по-голямото и психическо разтройство.Въпреки всичко което м ипричини отидох на погребението и'.

Днес станах рано и влязох под душа,за да отпусна напрегнатите ми мускули и да изчистя съзнанието си.От както любовта на живота ми умря ежедневието ми е едно и също.Ставам,къпя се,ходя на работа,вечер на бар и после вкъщи.От една година не съм поглеждал друга.Не искам и не ми трябва,щом нея я няма.

-Хайде Хари по-бързо време е да тръгваме.-провикна се Лиам,с което ме уповести,че

е време да отидем до гроба на Емили.

Облякох се и тръгнахме.Това беше един от ония дне в които тялом бях при другите,но духом всякаш се отнасях някуде на далеко мислейки само и единствено за нея.Обичах я,обичах я толкова много.

Стигнахме до гробищата и се запътихме към гробът на моето момиче.

-Емили...защо трябваше да ме напуснеш отново?Защо?Липсваш ми толкова много...всеки един ден в който аз жедя,се самосъжелявам,че аз не поех твоят куршум,че не умрях аз вместо теб.Обичам те бяйа последните ти думи изречени от твоите кадифено меки розови устни.И аз те обичам любов,обичам те повече от всичко и всеки и винаги ще те обичам.Знам,че след време пак ще сме заедно.Дори и не тук на земята,там горе където се надявам да си на по-добро място.Ще бъдем заедно и тогава няма да пусна ръката ти.-казах плачейки на мястото в което безжизненото и тяло лежеше там вътре

*****
Хейо хора.Ето и епилога на книга написан специално заради ImKDimanova .Дано ти хареса и дано това Ви накара,да се зарадвате поне малко.Новата книга ще публикувам съвсем скоро.

Изкажете мнението си и знайте, че Благодаря на всички които следяха историята ми.Благодаря Ви.❤❤❤