A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 3.

Пуснете си песента непременно....А сега приятно четене.❤

Г.Т.Емили

Докторът стана от столът си и се запъти към края на врата.
Щом излязох не видях Мадисън която трябваше да е отвън,но тя ми обеща че ще ме чака,така че може и да е отишла до тоалетната,а не да си е тръгнала.Надеждата умирала последна нали?

Запътихме се по дългият бял коридор.По пейките имаше на сядали хора.Всеки дошъл със своя проблем и с надеждата, че той ще се оправи.
Не след дълго докторът влезе през една бяла врата,като задържа вратата за да мога и аз да мина и затвори сред мен.

-Седнете сега на болничното легло да ви прегледам.-каза докторът и ми показа мястото на което трябваше да отида

-Качих се на леглото и докторът дойде при мен.

《《《След един час》》》

-Г-це трябва да започнем лечение което ще продължи около половин година.Всеки ден ще идвате за по един час тук. -каза ми доктора

-Г-н Питърсън аз няма как да остана тук.Животът ми е в Лос Анджелис, училището ми е там,семейството ме, приятелите ми всичко. Няма как да остана тук и то за шест месеца. Ами образованието ми?-попитах

-Г-це само тук можем да направим такова лечение.За съжаление в Лос Анджелис нямаме специалисти,а и това е наложително.Ще се преместите тук за половин година.Ако трябва ще говоря с директорът на университета Ви,да му пращате записките си по пощата,а ще се връщате само за входните нива.-каза ми докторът.

-Ако можете да го уредите.-казах най-накрая и въздъхнах.Прав е.Аз трябва да помисля за здравето си преди всичко.А Дейвис дали ще се съгласи да се премести с мен тук?Незнам ще трябва да говоря с него и със Мадисън. А между другото тя къде е?

-Мога.-каза и показа една лека и невинна усмивка

-Докторе имам един въпрос.-реших да попитам най-накрая

-Да слушам ви.-каза той като се обърна към мен,оставяйки папката с документите обратно на бюрото и се настани на стола зад бюрото си.

-Със най-добрата ми приятелка влизахме във болницата,когато видях едно момче.Той стоеше пред мен.Сърцето ми пропусна удар.Не знам защо, но исках да разбера от къде познавам този човек.В главата ми имаше едно черно петно,което беше заличило всички спомени за някакъв период от време и аз не си спомням абсолютно нищо, но чесно казано исках да разбера.Преди година го видях за последен път.Не знам от къде се появи,но ми каза следните думи:
"Ще се боря за теб Емили! Ще се боря за теб,каквото и да ми коства това!".Не знам,но почувствах едно такова гадно пронизващо чувство във мен което не може да се опише.Имам чувството,че го познавам.Едно малко гласчето ми го казва,но нищо в него не ми е познато.Това петно което е в главата ми прикрива нещо и аз искам да разбера какво е то.-казах на доктора

-Ето за това млада г-це трябва да направим това лечение.По този начин ще се опитаме да върнем изгубената ми краткотрайна памет.-каза ми той

-Ами добре тогава.За сега мога да Ви пожелая лек и безпроблемен ден г-н Питърсън.

-Хубав ден и на Вас г-це Купър.Ще се видим идната седмица,а аз още утре ще звънна на вашия директор и ще говоря с него.

-Благодаря Ви.Хубав ден.-казах и излязох от кабинета му.

Мадисън ме чакаше пред вратата.

-Е нека да тръгваме.-каза ми тя и се запътихме към изхода.

*****

Хей хора.Ето я и новата глава.Втора за днес Йейй.
Знам че пак е късичка и не е като първа глава на втори сезон,но сега тази седмица ми е адски натоварена.Знам,че ви обещах да са по-дълги,но съжелявам. Искрено се извинявам и се надявам да ме разберете.
Всичко съм измислила,но просто нямам време да го напиша.Всеки има дни на възходи и на спадове и моите явно сега са в отрицателната посока.

Обичам ви и лека вечер от мен!❤