Емили Купър -Модел,Момиче дошло от Лос Анджелис,преместило се в Ню Йорк , решило да започне самостоятелно своя живот.Ново училище,нови приятели.Тя не мисли за нищо друго освен за кариерата си,а това до колкото мисли за любов,ами тя е прекалено наран...
Събудих се някъде към 10 часа,но имах такова главоболие, че имах чувството, че главата ми ще се пръсне от болка. Вярно не бях спала повече от 2÷3 часа,премисляйки всичко което ми се бе случвало още детинските ми възраст и за всички действия които майка ми беше правила за мен.Те бяха нищо сравнение с лицемерието 'и и подлостта която тя излъчва от себе си.Мислех си , че се е променила,но уви тя дори е станала още по-коварна от преди.Тя до толкова иска да ме съсипе,че дори се е навъртала около бащата на Хари,макар да е знаела,че аз ходя със синът му... Аз просто не вярвах тя да е стигнала чак до там,една малка частица в мен се надяваше аз да греша и майка ми наистина да се е променила,да е станала улегнала жена,но уви тази малка частица на надеждата се изпари в мига в които я видях на прага на къщата на бащата на Хари, отваряйки ми вратата,доказвайки ми,че тя си е същата уличница,че дори и че е паднала по - надолу. Думите които и казах там "Защо си в къщата?Как въобще знаеш за нея?Нали уж си много заета?Какво правиш при бащата на Хари на връх Коледа? Знаеше ли въобще ,че той му е баща?Ако да,не помисли ли за нас,за мен ?Как можа майко!?Не ти ли стигаше това,че татко си отиде не толкова отдавна,ами сега трябва и да ходиш с чужди мъже.Знаеш , че не харесвам какво правиш!Оуу чакай забравих,ти никога не си се интересувала аз от какво се нуждая и какво харесвам!Докато татко беше жив той се грижеше за мен!Ти мислеше само за себе си.Знаеш ли дори след смъртта му ти не се промени, а напротив стана още по-голяма егоистична кучка!"
"Знаеш ли,мразя те!Мразя те майко!Опитвах се да забравя,исках да видиш , че съм щастлива с Хари и за това ви запознах,но знаеш ли какво?Сега съжелявам...Не искам да те виждам никога повече!Запомни ти си минало за мен!" ,когато си тръгнах,след като тя ми удари шамар се повтаряха пред мен в съзнанието ми и всичко като развалена грамофонна плоча се въртеше пред очите ми . Забога тази случка няма ли да я забравя. Няколко сълзи се спуснаха по лицето ми и аз бързах да ги изтрия,но тъпата остра болка в главата ми се засили. Опитах се да стана от малкото легло в което с Хари пренущувахме,но той се събуди.
Г.Т.Хари
Събудих се и мигновено се обърнах да погледна Емили. Чесно казано не ме интересуваше колко е часа,но щом видях лицето и веднага се надигнах.
-Плакала ли си?-попитах я и чесно казано очаквах да ме излъже като ми каже,че не е макар и да си личеше,но тя направи обратното
-Да...-каза тя и се обърна към мен.
-Недей да плачеш любов, аз съм до теб. -казах и погалих нежно лицето 'и - Колко е часът?
-Десет и двадесет.-отговори тя.
-Добре влез да се изкъпиш,защото имаме по-малко от час докато трябва да стигнем на летището а пътят да там не е малко. -казах а тя се изправи.
《《《《《《 След 1 час 》》》》》》
Вече бяхме пред летището и чакахме до кажат нашия полет.Провериха ни багажите и нас самите и седнахме на пейките чакайки да повикат пътниците за нашия полет.
-Моля всички пътници за полет N586 до Ню Йорк да отидат на терминал 1.-съобщи жената и аз хванах ръката на Емили запътвайки се към терминала.
《《《《《《 След 8 часа 》》》》》》
Г.Т.Емили
Слязох ме от самолета и Хари качи багажите ни в черния му Range Rover.Явно Папараците ни бяха надушили,защото бяха дошли пред самото летище.Щом се качихме в колата и включих телефона си,а Хари потегли към вкъщи аз получих съобщение от майка ми.
"Не е това което си мислиш Емили.Не знаех че това е бащата на Хари "-беше написала майка ми.
Не и повярвах .Заключих телефонът си,но след малко получих известие от Twitter и реших да погледна.Беше качена снимка от преди малко докато Хари кара,а аз гледах в телефона си..
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Папараците са бързи личи си.Но сега не ми беше до това.Това са хора търсещи клюките, а аз имах по-важни проблеми от това да се занимавам и с тях сега. Хари ме закара до вкъщи и настояваше да остане с мен,но в крайна сметка се съгласи да ме остави сама и утре сутрин да дойде. Той запали колата и се запъти към неизвестна за мен посока,а аз се запътих към стаята си оставяйки куфарът ми до вратата, когато звънеца на вратата зазвуча.
-Какво забрави Хари?-попитах слизайки по стълбите.
Отваряйки вратата останах вцепенена докато мъжът срещу мен не започна да се опитва да отвори вратата след като аз се опитвах да я затворя.
-Здравей Емили...-каза той блъскайки вратата силно и навлизайки в помещението, а аз се затичах към стаята ми опитвайки се да се предпазя.
