Chapter 2.

349 17 0
                                    

Г.Т.Мадисън

Днес когато говорих с Аманда изрично и забравих да казва на Хари, че с Емили ще сме въобще в града, а камо ли в болницата. Защо не ме е послушала?Сега ситуацията се оплеска още повече и Хари няма да си тръгне от проклетата болница,а Емили няма да издържи.

-Хайде Ем влизай в кабинета на доктора, а аз ще те изчакам тук.-казах 'и надявайки се, че ще ме послуша, а аз че ще мога да поговоря със Стайлс на саме и далеч от нея,поради факта, че може да чуе нещо което не трябва и ще стане съвсем оплетена и без това от една година всичко.

-Добре Мад,но ако има нещо ще те викна. - каза тя и ме погледна

Само кимнах, а тя се запъти към кабинета на доктора.

-Ее Хари какво правиш тук? - попитах вече тръгвайки към него

-Какво може да прави човек в болницата?-попита ме той.

-Не ми отговаряй та въпроса с въпрос.-повиших леко тона си

-Контра атаката ти не ми харесва.Хайде аз ще си вървя, че и без това имам работа. - каза той и тръгна напред, но аз го прекъснах

-И искаш да кажеш, че няма да останеш? -попитах леко учудена.

-И за какво?Какъв е смисъла? Тя помни ли ме,НЕ.Тя обича ли ме,НЕ.Аз липсвам ли и,НЕ.Сърцето 'и боли ли я толкова колкото моето,НЕ.Е тогава какъв е смисъла да остана?За да страдам още повече?Е не мерси страдах достатъчно.Цяла година не спрях да мисля за нея.Година през която аз страдах и се съсипвах вътрешно.През тази изминала една година Бриела,Аманда и Робин бяха неотлъчно до мен, но всякаш на мен вече не ми пукаше.Всяка вечер се напивах,всяка вечер ходех по барове и се прибирах с различна.Мислех,че ще ми мине болката.
На семейството и близките ми не им харесваше факта да ме виждат така съсипан.Но аз не бях виновен.

- Напротив и ти знаеш, че сега тя е така заради теб!-извиках на среща му и всички хора започнаха да се обръщат към нас - Ако не беше убил сестра му,той нямаше да я отвлече и цял месец Емили да бъде малтретирана както физически така и психически Хари.

-Аз не съм виновен за смъртта 'и.Ние се скарахме, а тя реши , че няма живот и за двама ни и за това тя реши да върти волана на колата, като аз по този начин загубих стабилността му на пътя и се преобърнахме.Аз оцелях, но тя не,защото не си бе сложила колана.Аз не съм виновен Мадисън разбираш ли?

-Тази информация ми бе спестена.

Г.Т.Емили

Щом като с Мадисън се разбрахме,че тя ще ме чака отпред ако ми потрябва аз се запътих към кабинета на доктора. Почуках два пъти на вратата и малко след това чух от вътрешната страна да се казва "Влез".
Отворих вратата и се запътих към помещението вътре.

-Добър ден г-н Питърсън . Дойдох за профилактичния си преглед,за който се разбрахме преди година.

- Здравейте г-це Купър.Добре щом сте тук нека да започнем с прегледа.

Докторът стана от столът си и ме поведе къв друга стая.

*****

Здравейте хора. Знам, че главата е къса,но в момента е 5,40 сутринта, а трябва да се глася за училище, така че сега е това от мен.

Пожелавам ви успешен ден и знайте че ви обичам. ❤❤❤

A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction Donde viven las historias. Descúbrelo ahora