Емили Купър -Модел,Момиче дошло от Лос Анджелис,преместило се в Ню Йорк , решило да започне самостоятелно своя живот.Ново училище,нови приятели.Тя не мисли за нищо друго освен за кариерата си,а това до колкото мисли за любов,ами тя е прекалено наран...
Приближих се към стаята на "татко" ако въобще мога да го нарека така.Щом Аманда ме видя се затича към мен още плачейки и ме прегърна силно.Не ме пусна доста дълго време.Сълзите и се стичаха по черната ми риза.Въпреки че тя беше по - голямата тя беше сравнително по - ниска от мен и главата и спокойно опираше в гърдите ми.Точно като Емили...Емили.Оле как може да съм такъв глупак.Зарязах я сред онзи двор...всички слухове...Ами ако и се е случило нещо?Как можах?Не трябва да вляза при онова изчадие и да му кажа,че не ми пука за него и че не искам да го виждам никога повече в своя живот.Той е виновен за всичко и ще си понесе наказанието.Заради него станах безчувствен,но май...ооо за бога от както видях Емили...тя е различна,не е като всички други...За бога как това момиче ме променя?Май започвам да се влюбвам..А не,Не,Не!Хари Стайлс не може да се влюби! НИКОГА!
Докторът дойде и каза че може да видим баща ни.
-Заповядайте г-не.Моожете да видите Г-н Стайлс.-каза докторът и ми показа вратата.
Преди да тръгна навътре Аманда ме хвана за ръката и ме спря.
-Моля те Хари,не се карай с него.-умоляваше ме тя.
-Да не се карам с него ли?Мен не ме интересува той.Вие въобще мислихте ли за мен,че на мен да ми пука за вас?Не не мисля.Така че не ми казвай какво да правя.Вече не съм онова малкото 12 годишно хлапе.Забога вече съм на 19 и съм достатъчно голям сам да взимам решения. -казах през зъби и влязох вътре.
-Харолд...-каза баща ми тихо
Той ме нарече Харолд...Само мама имаше право да ми говори на цяло име,а той кой е?Никой.
-Не ме наричай така.Загуби това право много отдавна,а и само мама ми викаше така когато бях сгафил нещо и тя беше адски ядосана.-казах викайки.-Не искам да имам нищо общо с теб.Не искам нито да те чувам,нито да те виждам.
-Да,но докато използваш моите пари ще се налага.-каза той като повиши тон.
-Само не ми викай!Майната им и на парите ти и на тебе.Не ми трябват.Мога да се справям и сам.-казах и с тези думи излязох навън и се запътих към най-близкия бар.
Г.Т. Емили
Събудих се и влязох да се изкъпя.Топлата вода ме усвежи.Излязох от банята и се запътих към гардероба.Избрах си черен гащиризон и тръгнах към клуба.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Запътих се към един бар.Определено тази вечер ще да се напия и да се забавлявам.
