A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 16.

Г.Т.Емили

"Спокойно всичко ще се оправи ☺".

Стоях и обмислях всяка една дума поне по един милион пъти.Какво ще се оправи?Той за какво говореше?Всичко между нас беше ясно.Аз го обичам, но той мен не.
Въпреки че това беше странно като написване,нещо в мен ме накара да се пречупя и да не бъда гадна с него.
В крайна сметка ако аз го отбягвам, само аз щях да загубя.Нали?

Знаех,че следващия час щях да го видя.Настроих се както физически така и психически за малката ни няколко секундна среща.

Часът ми свърши бързо.Поне този бе едва ли не свободен за мен.Въпреки че често излизаше извън линия ние си писахме.И ето че звънеца би.
Събрах всичките си неща и се запътих към часът ми по Философия. Щяхме да сме стая до стая.А директния контакт с очите който правехме караше краката ми да потреперват.

Стоях пред стаята,чакайки класът му да излезе и да вляза аз заедно със цялото безхолно общество обикалящо като стадо животни по поляната.
Надигнах глава от телефона и срещнах чифт зелени очи , взиращи се в мен.Не разбрах какво ми каза,защото бях със слушалките, но и той не го каза на глас.Само мимическите жестове със неговите големи и пухкави устни. Усмихнах му се,запътвайки се към чина , оставяйки своите неща и излязох извън областта със четири тесни стени наречена стая,заставайки на парното с гръб към всички заобикалящи ме.

Чух звънеца, но не влязох в стаята.Не ми се искаше.Вече коридорите бяха празни.Аз стоях облегната на парното точно до тоалетните сам сама.Е или така само си мислех,точно когато той излезе от мъжката тоалетна и отново заби зелените си ириси във мен.

-Хей-успях да кажа,махайки слушалките от ушите си

-Хей -отвърна той приближавайки се към мен

-Защо не си в час?-попитах

-Бих те попитал същото, но и двамата знаем отговора на другия

-Прав си. Е бих те попитала кога би искал да излезем?

-Ами незнам ти кажи.

-Мен не ме бърка.-отвърнах

-Ами добре тогава ще се разберем. -каза запътвайки се напред,но изведнъж спря и се обърна към мен - Ще си пишем.Не бих се отказал от теб никога.Каквото и да става аз те обичам.

Какво?Той какво каза току що?Че ме обича?Та нали обичаше друга?

-К..какво?-успях едвам да кажа,заичайки като малко дете

Г.Т.Хари

Мамка му.Стреснах я.Изплаших я със думите си,но какво да направя ,че се изпуснах.

-К...какво?-едвам успя на каже тя,заичайки заради голямото напрежение

-Вярно е обичам те и никога не съм се отказвал от любовта ми към теб.-казах като се приближих към нея целувайки я нежно

-И аз те обичам.-каза тя след като се отделихме от целувката

-Аз ще влизам вече в час.-казах леко усмихвайки и' и се и ущипах бузите и които бяха леко розови от срама

-Д..Да и а.а..аз ще влизам в час.-каза тя.

Часовете минаха бързо и аз за първи път от много време на сам се прибрах щастлив в къщи.

*****

Хейо хора.Ето я новата глава.Още две глави и свършва.Само да напомня.Беше ми трудно да напиша главата,защото нещо изгубих форма,но все пак след седмица публикувам това.Искам да ви честитя и Новата 2018 година,нищо че тя започна преди 2 дни.Не забравяйте да изкажете мнението си и да гласувате.Обичам ви.❤❤❤