Емили Купър -Модел,Момиче дошло от Лос Анджелис,преместило се в Ню Йорк , решило да започне самостоятелно своя живот.Ново училище,нови приятели.Тя не мисли за нищо друго освен за кариерата си,а това до колкото мисли за любов,ами тя е прекалено наран...
Събудих се от звука на алармата.Станах и си взех бърз душ.Отидох да гардероба.Облякох си черна тениска,черни дънки и обух новите ми черни кубинки.Облякох си черна тениска,черни дънки и обух новите ми черни кубинки.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Времето на вън беше прекалено топло.Слязох към кухнята и си направих едно 3 в 1. Изпих го и взех ключовете за колата от масичката до вратата. Запалих бялото си Audi и потеглих към университета . По пътя думите на Хари изплуваха в главата ми "Не бих се отказал от теб никога.Каквото и да става аз те обичам." Как по дяволите винаги трябваше да ме кара да се чувствам объркана ?Защо тези думи се въртят в главата ми като развалена грамофонна плоча? Как само със едни думи може да ме накара или да му се хвърля на вратът и да го разцелувам или да го убия? Обичах го мамка му.Толкова много го обичах,че дори бих дала животът си за него без дори да се замислям.
Днес мислех да му кажа,че ми се излиза. Но къде щяхме да ходим?Как трябваше да съм облечена?Въпроси изникваха в главата ми.
Не усетих кога бях стигнала пред сградата.Слязо от колата, заключвайки я и се запътих към стаята ми по Физика.Извадих учебника, тетрадката си и един химикал и чаках часът да започне.
Г.Т. Хари
Отново бях в час по Философия.Умирах от скука, а клепачите ми едвам стояха отворени. По едно време телефонът ми извибрира.Бях получил съобщение от Емили.
Отключих мобилното устройство и започнах да чета съобщението.
"Хей днес излиза ли ти се?-Емили"
"Да разбира се.-Хари"
"Ами добре , къде ще ходим?-Емили "
"Ще се поразходим с моторът!-Хари"
"С моторът?-Емили"
"Ами да с моторът.Днес времето е хубаво. -Хари"
"Че ти от кога имаш мотор?-Емили"
"От близо година.-Хари"
"ОУУ добре тогава. -Емили"
"Страх ли те е?-Хари"
"Не разбира се , че не.-Емили "
"Добре ще те взема в 3 тогава-Хари"
"Добре Чао. -Емили"
"Чао обичам те.-Хари"
"И аз те обичам.-Емили"
И така приключи малкия ни разговор.Бях щастлив.Днес щяхме да излизаме.Щях да и предложа брак.Не мога да чакам вече. Ще кажете ами току що отново тръгнахте. Да прави сте,но се замислите, че от 2 години аз я обичам. Обичам я до полуда.През какво не преминахме,какви ли не трудности приживяхме,но ето, че след всичко и всички пак сме заедно.Любовта ни победи всички неволи.
Не мислех да дочакам да минат и последните два часа.Все пак щях да я взема в 3.Точно в 3 щях да усетя крехкото и тяло обвито зад гърба ми,държейки се плътно зад мен,а аз щях да я предпазя както от вятъра който мотора блъскаше както ледоразбивачите разбиваха леда по океаните.Щях да я предпазя от всичко лошо.Тя беше единствена за мен и нямаше да позволя да и се случи нищо лошо.
Извадих David Beckham's gang мотора и го измих.
Влязох отново в имението и се запътих към снаята си.След като се изкъпах се преоблякох със сива тениска,черни дънки и кафяви боти и се запътих към домът на Емили.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
*****
Хейо хора.Ето я новата глава.Още една глава + епилог и това ще е края и на тази история.
Какво мислите по въпроса Хари дали привързва с решението да предложи брак на Емили?
