A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 17.

Г.Т. Хари

Излязох навън и се качих във черният си Range Rover. Набрах номерът който никога може би нямаше да набирам повече,но имах нужда от помощ , за да разбера къде живее Емили.
На третото позвъняване женски глас от срещната страна се обади.

-Ало...Хари...Ти ли си?-попита Аманда.

Да точно така аз звъннах на сестра си,но нямах друг избор.Нямаше да моля директно баща си за услуга,а и след станалото мисля че не беше уместно.

-Да Аманда аз съм.-отвърнах и.

-Какво има Хари, никога не би ми звънял ако нямаше нещо.-попита тя.

-Виж Аманда, знам че е така,но определено имам нужда от огромна услуга.Знаеш отношенията ми с баща ни и за това се обръщам към теб.

-За каква услуга става на въпрос?-попита Аманда

-Виж...знам че ще ти прозвучи странно,но трябва да намеря един адрес,но не мога сам и за това ми трябва твоета помощ.-казах гузно

-За кого става на въпрос? -попита тя

-Емили Купър...виж обичам я и в момента сме малко скарани, но искам да и се извиня и за това ми трябва адреса и.-казах всичко и за чаках отговор от отсрещната страна

-Ехх Хари,Хари...мили ми Хари...ще ти помагна,но се надявам да не ме замесваш в нещо лошо и дано това не се окаже някоя от шантавите ти лоши и опасни идеи.-рече Аманда смеейки се.

-Ооо мила ми како.Колко много съм ти задължен.Виж още не съм ти простил за всичките изминали години в които не беше до мен,а и за лъжата или така наречената ти добронамереност с която си се опитала да ме предпазиш, но сега благодарение на теб ще мога да оправя отношенията си с любимото момиче.-отговорих 'и и за първи път бях наистина щастлив от толкова години благодарение на сестра ми.

-Милото ми малко братче,знаеш че всичкото го направих за твое добро.От малък знаех,че ще се справиш и сам в живота и че той ще те накара да се изправиш с гордо вдигната глава пред всичко и всички.От малък знаех,че ще се справиш с всички трудности и че ще си такъв какъвто си в момента. Знам че не постъпих правилно като скрих смъртта на мама от теб,но беше прекалено малък за да ти го причиня,макар че ти узна дори и шест дни след смъртта и.Знаеш че винаги бих направила всичко за теб.Обичам те Хари.Ти винаги ще си останеш онова мое малко и крехко братче,което обичаше да се гушка при мен нощем,макар че ти сега си по-висок от мен.-каза Аманда смеейки се

-И аз те обичам Аманда и още веднъж ти благодаря. -казах аз.

-Е какво точно искаш да направя?-попита ме най-накрая сестра ми

-Ами като за начало татко да не разбира,а иначе да намериш точните кординати на местоживеенето и.-отговорих най- спокойно

-Нямаш проблеми брадър.Смятай го за сторено.-каза Аманда смеейки се

- Много ти благодаря систър. -отвърнах и аз също смеейки се

И така линията прекъсна.Аманда ме нарече "брадър".От малък не ми бе казвала така.Това ме накара да се сетя за всички хубави моменти като се върна назад във времето.

Г.Т. Емили

Щом стигнах до училище веднага побързах да вляза в кабинета по История. Седнах на мястото си и реших да преговоря нещата си . Изведнъж телефона намиращ се във задния ми джоб на дънките извибрира.
Погледнах го и видях че имам съобщение от Хари. Този пък какво иска сега?
Отключих телефона си и погледнах съобщението,което гласеше следното:

"Приятен тест красавице и внимавай да не збъркаш нещо хаха.С обич Хари "

Този пък какво иска от мене?!Колко пъти да му кажа, че не искам да го виждам?!
Прибрах телефона си отново в задния джоб на дънките и реших да продължа със преговорите, когато телефона ми пак извибрира.
Отново го отключих и погледнах съобщението си:

"Не се прави че не си го видяла,защото знам че го прочете любов."-бе написал Хари

Охх този няма ли да се разкара?До гуша ми дойде от него!Реших да му отговаря.

"Ти за какъв се имаш?Не стига че ми имаш номера, който не се знае от къде имаш и ме притесняваш въпреки че ти казах да се разкараш, а сега и не спираш да ме дразниш.За какъв се имаш?Колко пъти трябва да ти кажа,че не искам да имам никакъв контакт със тебе или да те виждам.Не бях ли достатъчно категорична? - попитах го

"Хах това не е нищо скъпа повярвай ми ;) " -отвърна ми Хари

Какво имаше той в предвид не знаех ,но щях да разбера.Прибрах телефона в задния си джоб за пореден път и продължих да преговарям.Не след дълго и г-н Даниелс влезе.