Емили Купър -Модел,Момиче дошло от Лос Анджелис,преместило се в Ню Йорк , решило да започне самостоятелно своя живот.Ново училище,нови приятели.Тя не мисли за нищо друго освен за кариерата си,а това до колкото мисли за любов,ами тя е прекалено наран...
Вървях към парка когато забелязах Лолита.Тя беше момичето което тръгна с Талманес след като ние се разделихме.
-Хей Мадисън как си?-попита ме Лола
-Добре съм Лолита.-казах и се опитах да я подмина, но не успях.
-Човек не му се сърди,а мен не ме мрази.-продължи да говори тя
-Не заеби.Вие сте минало за мен.
-Недей тей де...
-Защо не?
-Защото не е редно да му се сърдиш или на мен.Аз не съм виновна.
-Оле..Ако е за тва да не ти се сърдя.Нямам представа защо си мислиш че ти се сърдя.Ама не ми пука особено.
-Мислех си че ми се сърдиш.
-Няма закво да ти се сърдя.Не ми е за това, смисъл не ме бърка че той тръгна с теб.Просто ми казваше колко много знача за него и някви такива.И накрая съм никой.-казах и пуснах една самотна сълза
-Толкова ми е говорил за теб...мисля че изпитва някакви чувства все още към теб.
- Да си заведе чувствата някъде.-вече бях тотално бясна
-Ауу това и мен ме заболя а не знам за него.
-Казваше и правеше толкова неща които ме нараняваха.Както казах той за мен е минало.Харесвам друг и отдавна забравих за Талманес.
-Аууу ндообре и аз съм тей уж си мисля че към близка с някой и кво става дърво след време все едно не се познаваме.
- Ама някой не ми ли показва,че го е грижа, че му пука и че има нужда от мен в живота си, то може да напусне моя.-отвърнах и
-Да права си.Но аз не съм от безчувствен и те които мислят само за себе си.Водолей съм все пак.Мисля за другите и гледам да им помогна,но не мисля за себе си и последствията които могат да ми причинят хората.
-Да и аз бях така до скоро.Винаги гледам на другите да им е добре.Ама вече не.Писна ми.
-И на мен ми писва постоянно да съм лъгана,мамена и унижен но като цяло не знам имам чувството че не мога да се променя просто съм си такава.-Ауу да само тя ли е така?
-И аз така мислех,ама ми кипна.И тогава си казах за каквоо да търпя всички да говорят разни неща, да ме тъпчат все едно съм никой и да ме е грижа за някви които никога не им е пукало, айде бееее.
-Ехе добра мисъл и аз съм си го мислила и съм казала че е за последно но не пак се повтаря и повтаря...е поне при мен.
-Да знам какво е.
-Човек писна ми.Наистина..Нямаш си на идея че тва момче ми беше повече от всичко, буквално не можех без него.Но какво стана,той ме заряза.Изхвърли ме като ненужна вещ.
-Не знаех какво е станало точно...
-Не ти и трябва да знаеш,съжелявам,но аз трябва да тръгвам.-казах и и се запътих към дома си.
Г.Т.Хари
-И нека да приветстваме на сцената ражденика на вечерта Луис Томлинсън.
-Рожденият ден, като един от най-личните празници в нашия живот, дава повод за безброй магически действия и думи, които да създадат атмосфера на радост, на опора, на бодрост, на надежди... Пожеланията за този празник са твърде индивидуални. Те зависят от междуличностните отношения между родители и деца или между приятели. Затова при тях са недопустими шаблонът, грубите шеги, двусмислието, непрецизността..Искам да Благодаря на приятелите ми,на семейството ми и на най-близките до мен хора които ме подкрепят и които са до мен в добро и в зло.Благодаря за всички неща които преживях през тази една година и искам да кажа , че не съжелявам за нищо.Моите думи и чувства са истински и аз стоя здраво стъпил зад тях. -изказа дългата си реч Лу а ние всички запляскахме с ръце.
Лу стоеше и се взираше във мен,а аз просто не издържах на напъна и отидох до банята.Затворих масивната врата като облегнах мусколистите си ръце на мивката и се замислих.Лу още ме обичаше. Забога той не се е отказал от чувствата си към мен.Какво щях да правя?Не ми харесваше да страда...
Докато мислех вратата се отвори рязко и усетих присъствие зад себе си.Някой ме обърна рязко и разби яростно устните си в моите. Боже,чак когато се осъзнах че някой ме целуваше разбрах, че това не бе кой да е а Лу.Тръпката в мен отново се надигна и не мислех трезво.Преобърнах ни и сега той беше притиснат върху стената,не отделяйки се един от друг.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Докато се целувахме някой отвори вратата и от там се показа...
