A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 2.

Събудих се в непозната за мен стая.Бях само по бельо и някаква тениска.
Какво бе станало миналата нощ?Главата ме болеше адски много.Изведнъж спомените от снощи постепенно се връщаха. Бях на парти.Танцувах и видях едно момче излизащо от кухнята.В следващия момент се появи той.Красивите му ириси.Къдравата му коса и ох по дяволите тази 24 каратова усмивка.
Защо,щом се сетя за него,нещо в мен започва да прескача?..После танцувахме.Усещах парещият му дъх върху вратът ми...
НЕ!Трябва да забравя за всичко случило се снощи.То е минало!

Облякох една риза която покриваше по - голямата част от тялото ми и стигаше малко над колената ми.
Отворих вратата и тръгнах на долу към кухнята.Не ми беше трудно да я намеря.Трябваше ми чаша вода е определено някакво хапче с което да подтисна ужасната непоносима болка.
Сипах си чаша с вода и чух стъпки зад мен.

-Ауу,принцесата благоволи да се събуди!-каза той и по дяволите пак тази усмивка.

-Ъъъ...Ние?...снощи...-не можех да продължа а и не беше нужно.Той отговори преди да продължа.

-Спокойно.Нищо не е станало.Ти беше толкова пияна.Не можах да те оставя там и те прибрах у дома. Сложих те да спиш на моето легло като те преоблякох.Не съм те гледал преоблякох те със затворени очи и аз спах на дивана в хола.-каза той още смеейки се.

-Това определено обеснява защо тениската с която бях облечена беше обърната на обратно и гърбът и беше отпред.-казах и започнах да се смея заедно със него.

-Да явно...Ааа искаш ли нещо?Гладна ли си?

-Всъщност да гладна съм и бих помолила за някакво хапче, защото главата ми ще се пръсне от болка. Тази къща е  наистина голяма а и не знам къде си държиш нещата.

-Да няма проблем.Върви в хола аз ще ти донеса закуска и хапче. -каза той и замина на някъде.

Отидох към хола и зачах.На шкафа до телевизора имаше няколко снимки.На едната от тях бяха четирима души. Мъж и жена и две деца.Момичето беше видимо по - голямо от къдрокосото момче.Това явно е неговото семейство.Изглеждат щастливи.А сега.Дори и с тази удивителна усмивка си личеше че се опитваше да прикрие явната болка. Какво ли е станало?

Изведнъж мъжки глас ме разтърси от бошувашите ми като ураган мисли.

-Какво правиш?-попита той видимо учуден и раздразнен.

-Азз...просто видях седящата снимка ии...Изглеждате наистина щастливи.Какво стана?-бях не само уплашена а и учудена.Въпросът ми се изплъзва прекалено бързо и не можах да замълча.

-Не те интерусува!Не мисля че съм длъжен да ти давям каквото и да било обяснетие!Ето вземи хапчето и го изпий, но след като закусиш. Горе има чисти дрехи и след като закусиш и се оправиш може да си ходиш.-каза монотонно,ядосано и натърти на последната дума.
Какво стана?Къде е онова момче от преди 10 минути.