A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 50.End of first season.

《《《След един месец》》》

Н.Г.Т.

Мина един месец от както Хари за последно разговаря с Бриела и от както Емили беше отвлечена от Шон.Месец в който той не спираше,а тя вече се чувстваше безпомощна.
Месец в който Емили забрави коя е и къде е.Тя тотално се бе отказала от всичко, та дори от себе си,а и от две седмици насам Шон освен, че всеки ден я изнасилваше и пребиваше,той и пускаше ток.Точно така тогава когато тя е най-безпомощна тъмноокият 'и похитител я завръзваше за електрически стол и със всеки изминал ден токът който той и пускаше ставаше все по-голям и тя постепенно си загубваше ума.

И ето точно след месец Емили вече тотално беше забравила къде е и с кой въобще тук.
Шон най-накрая реши,че е време да я пусне и че тя вече не му е нужна, защото през този месец в който той се гавреше с момичето , той беше пратил човек който да следи Хари и знаеше всяко една действие.Знаеше,че вече е достатъчно, за да пусне момичето сред което всичко бе станало като в буря,която не помнеше никой и най-вече бе забравила Хари...Човекът в който бе лудо влюбена Той знаеше,че Хари от своя страна вече е тотално съсипан,а това му доставяше огромно удоволствие и си мислеше,че той е отмъстил за сестра си.
Точно след едно месечните 'и и измъчвания, когато Хари вече беше загубил всякаква надежда , че ще намери любимата си,той я видя скитаща по улиците и мигновено спря колата.

-Емили!?-той извика някъде зад нея,но тя така и не се обърна.

Този глас за нея вече беше забравен.Тя не го помнеше.Не помнеше прекрасните му зелени очи,красивата му 24 каратова усмивка,шоколадовите къдрици , които сега даже изглеждаха още по-красиви,защото косата му бе пораснала.Тя не си го спомняше...за нея той не бе нищо,но за него...за него тя беше целият му свят...който се рухна след изречените от нея думи , които той ни най-малко не очакваше след като той я догони и я хвана за ръката,обръщайки я към него.

-Емили,кажи ми че това си ти?Кажи ми че не халюцинирам?!-каза едвам шепнешком пред момичето и една сълза се спусна по лицето му.

-Разкарай се от мен негодник!Кой си ти Забога? -извика тя и се отскубна от хватката му и понече да тръгне напред,но той отново проговори.

-Не ме ли помниш?-попита той вече с присипнал глас

-Не Разкарай се от мен!- извика тя и тръгна напред.

-Почакай виж това.-каза той и извади техен колаж от снимки направен в бутката на лунапарка преди два месеца,показвайки я на момичето.

-Това е фотошоп!Ти си болен!Обсебен си от мен!Разкарай се!-каза тя и продължи напред,а момчето падна на колене започвайки да плаче

-Ще се боря за теб Емили! Ще се боря за теб,каквото и да ми коства това!-извика 'извика той ,но тя се направи,че не го чува.

Край

*****

Хей хора.Както ви обещах ето я новата глава и това вече е финала на първи сезон.
Беше ми адски трудно да го напиша признавам си,защото винаги когато започна да правя нещо (било то да рисувам,да пея, да танцувам или да пиша в случая ) аз влагам чувства и за това тук ми бе трудно,защото от една страна нали го пиша а от друго все едно го изживявам.
Ами такава съм си какво да направя.
Обещавам, че в най - скоро време ще публикувам първа глава от втори сезон и както казах няма да я започвам като отделна книга, за да ми е по-лесно както на мен така и на вас.
Така че юпиии.😄😄👏👏👏
Та сега сериозно.Искам да Благодаря на всички мои читатели , които заедно с мен до някаква степен изживяваха книгата ми.Абедена съм,че след тази глава ще мина 6000 хиляди прочитания,за което съм ви страшно благодарна. Знам,че заради моета некадърност на 100% ще има някъде както правописни,така и пунктуационни грешки,но съм си казала , че ще редактирам отново книгата след като я публикувам цялата,както и че местата във категорията на Fanfiction варираха постоянно точно заради мързела ми😄.Та сега книгата е на 15 място а за напред незнам.

Обичам ви и се надявам и да напред да продължавате да следите историята ми.❤