Емили Купър -Модел,Момиче дошло от Лос Анджелис,преместило се в Ню Йорк , решило да започне самостоятелно своя живот.Ново училище,нови приятели.Тя не мисли за нищо друго освен за кариерата си,а това до колкото мисли за любов,ами тя е прекалено наран...
Събудих се от силното главоболие което се беше нагдездило в главата ми.Всякаш някой забиваше големи остри и многобройни игли в тила ми. Настоението ми бе се скапало още от вчера и се надявах,че след като изпия хапче за главоболие и до се надяваме че ще ми мине,Хари няма да се отметне от думите си и ще ми се обади.Не се бяхме чували от приблизително 28 часа а това ме измъчваше.
Мина 10 часа и нищо. 11 пак нищо.
Какво му става на Хари? Тъкмо мислех вече аз да му звъня,когато той най-накрая благоволи да ми се обади.
-Ало?-казах с твърд и настоятелен тон
-Емили,не се сърди, че вчера не се чухме.Просто вчера бе рожденияден на Лу и всички бяхме толкова заети с приготовленията, че просто нямах време да се чуем.
-Първо не знаех , че Луи е имал рожден ден вчера,не съм от лудите ви фенки които знаят всичко за вас,второ можеше поне да ми отговориш на съобщенията и трето Хари знаеш ли коя дата е днес?-попитах вече оттекчена от разговора
-Да знам , че не си от лудите фенки,дори не си ни фенка и чакай...вчера беше 24,което значи че днес е 25.Оле боже Емили напълно изключих.Весела Коледа милата ми.-каза той вече притеснил се
-Весела Коледа и на теб Хари...
-Чакай ме до половин час съм при тебе.Боже как можах за забравя.-каза той и затвори телефона.
За от моя страна се качих до стаята си и Съблякох пижамата с която бях,като си облякох дънки и бял пуловер.Все пак е вече декември, а Ню Йорк не е много топло тук.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Г.Т. Хари
След като снощи Зейн излезе от тоалетната стоях като попарен.Какво бях направил преди малко?Ами да Хари,преди малко се натискаше със бифшия си във тоалетната,а си имаш гадже, на което уж държиш и уж я обичаш.Не знаех какво да кажа и да направя.Лу стоеше все още вътре с мен,забил поглед в земята,чувствайки се гузно.И трябваше.Та аз изневерих на Емили със Лу.Що за копеле съм?Как можах?Какво щеше сега да стане,ако Емили разбере съм мъртав!Ами ако Зейн и кажеше цялата истина?Той не обичаше да лъже никак даже.И не можеше.Ами ако Емили разбереше от някой друг,след като Зейн я беше излъгал ,или поне да се надяваме за това? Не можех да се успокоя.Обикалях в тясното пространство мислейки и нервно дърпах вече така рошавата ми коса.
-Хари,недей.Спокойно.Всичко е наред.
-Нищо не е наред Лу. Нищо не е наред!И не ми казвай да се успокоя, защото и сам знаеш добре, че в момента това няма как да стане.Та аз изневерих на Емили със теб.Що за копеле съм?Как можах?Какво ще сега стане,ако Емили разбере съм мъртав!Ами ако Зейн и каже цялата истина?Той не обича да лъже никак даже и ти го знаеш много добре.И не му се отдава никак при това.Ами ако Емили разбереше от някой друг,след като Зейн я е излъгал , или поне да се надяваме за това?
-Спокойно бе Хари.Нищо от това няма да стане.Успокой се.Обещам да оправя всичко.И без това мислех да се махам след празниците.
-Какво?Но защо? -казах вече притеснен
-Не искам да стоя повече тук. Ще се върна в Донкостър.
-Не Лу няма да стане! Никъде няма да ходиш и най-малко да се върнеш в родния си град.Няма да го позволим.Аз няма да го позволя.Вярно че това между нас е грешка,но въпреки всичко искам да си до мен и да сме заедно всички.Знаеш че вие четиримата сте най-добрите ми приятели и не че не мога без вас.
-Това между нас е грешка?!Ти чуваш ли се?Не е грешка!ТА АЗ СЪМ ШИБАНО ВЛЮБЕНХВ ТЕБ ХАРИ!И казваш на всичко станало между нас грешка?!Ето за това искам да се махна от тук. Трябва да те забравя!-изкрещя на с мой ред той и излезе от тоалетната
Стоях още няколко минути вътре размишлявам ки върху всичко което се бе случило в близкия половин час и най-накрая реших да се прибера.
На следващия ден се събудих към 11:30 и реших , че вече трябваше да оправя нещата и за това звъннах на Емили.
-Ало?-каза тя с твърд и настоятелен тон.Това не беше добре.
-Емили,не се сърди, че вчера не се чухме.Просто вчера бе рожденияден на Лу и всички бяхме толкова заети с приготовленията, че просто нямах време да се чуем.-Опитах се да се оправдая, но не ми се получи особено
-Първо не знаех , че Луи е имал рожден ден вчера,не съм от лудите ви фенки които знаят всичко за вас,второ можеше поне да ми отговориш на съобщенията и трето Хари знаеш ли коя дата е днес?-попита тя вече оттекчена от разговора.Личеше си че ми е доста бясна
-Да знам , че не си от лудите фенки,дори не си ни фенка и чакай...вчера беше 24,което значи че днес е 25.Оле боже Емили напълно изключих.Весела Коледа милата ми.-казах вече притеснил се дали знае и какво ще правя сега,защото всичко в главата ми бе като каша.
-Весела Коледа и на теб Хари...-промърмори тя
-Чакай ме до половин час съм при тебе.Боже как можах за забравя.-казах и затворих телефона.
Сега или никога щях да оправя нещата.Н0 нямаше да се откажа от нея,само заради развлеченията които снощи направих с Лу.Всичко случило се между нас е минало.И една огромна грешка.
Преоблякох се,взех определите от мен подаръци за Емили и се запътих към домът и.
