A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 12.

Г.Т.Емили

Бях на някаква полянка. Около мен имаше много разнообразни и красиви цветя.
Вървях по тази полянка отрупана в разкош,а краката ми всякаш вървяха върху облаците.Около мен чуруликаха птички , а аз се чувствах като в Рая.
А аз всъщност къде бях?Това място за мен бе непознато.Но ми харесваше.Така ли изглежда всъщност Рая?Ако наистина бях в него бих искала да остана тук завинаги...

-Емили,миличка.-някой извика зад гърба ми и аз се обърнах рязко

-Татко?-не можех да повярвам.

-Значи наистина съм в Рая? -попитах го,а той се усмихна небрежно

Не каза нищо,но усетих две ръце стоящи от двете страни на рамената ми.

-Бабо,дядо? -обърнах се и сълзи се спуснаха по лицето ми

-Не плачи детето ни.-казаха те,а татко дойде и ме целуна по челото.

-Ще остана тук със вас нали? -попитах семейството ми,което вече стоеше пред мен

-Не миличка ти ще се върнеш долу на Земята и ще живееш.Ще живееш,защото го заслужаваш.Ти трябва да живееш и трябва да върнеш предишния си начин на живот.

-Какво имате в предвид?-попитах недоумявайки за какво ми говорят

-Ще си спомниш всичко.Всичко което се опитваш да разбереш във последния месец от терапията ти,но и след инцидента преди година.-Каза той и те започнаха да изчезват

-Не татко,бабо,дядо не ме оставяйте....-започнах да плача и да викам тичайки към техните сенки които се отдалечаваха със скоростта на светлината

Петно.Бяло петно се появи пред мен.Една ярка светлина се появи пред мен и всякаш ме поглъщаше

-Хари!-казах едвам след като отворих рязко очи и огледах стаята, виждайки стоящото момче до мен,хванало ръката ми.

-Емили?-той вдигна поглед и ме погледна в очите.

Г.Т. Хари

-Хари!-чух едвам доловим за мен глас,но толкова познат.

Вдигнах глава и видях как Емили бе отворила очи и ме гледаше втренчено.

-Емили?-казах като го погледнах в очите

Тя се опита да стане,но аз не и' позволих.

-Почивай си любов,аз след малко се връщам.-казах целувайки я по челото и излизайки от стаята запътвайки се към кабинета на доктора

-Докторе тя се събуди.-почти извиках след като едвам не влязох с вратата в кабинета му,нахлувайки в стаята без предупреждение или поне почукване като нормален интелигентен човек

-Нека я прегледам тогава.-каза той и се запъти към стаята в която лежеше Емили

-Оставих го вътре за кратко,докато аз реших да звънна и да кажа радостната новина на майката на Емили и разбира се момчетата.

Г.Т. Емили

Човек с престилка влезе в стаята ми и се доближи до мен.

-Вие се събудихте г-це Купър.-каза човек който сега стоеше пред мен,а табелката на бялата му униформа която носеше ми даде сведение,че това е Д-р Адамс

-Какво се е случило?-попитах но усетих остра болка в скалпа си

-Вие катострофирахте и изпаднахте в кома.-обясни ми докторът

-От колко време към тук?-попитах следващия въпрос

-От три дни.-каза просто докторът -А сега нека ви прегледам.

*****

Хейо хора.Ето я и новата глава. Къса е,но я писах преди малко а съм в училище.Само да кажа , че съвсем скоро наближава и самият финал на книгата,така че ще има само още 6 глави.

Изкажете мнението си и от мен приятен ден.

Обичам ви.❤❤❤❤