Г.Т.Хари
Ден като ден.Вече започваха да ми се сливат.Посноянно правех едно и също.Сутрин ставах, пиех кафе,влизах под душа и после в университета цял ден.Вечер се прибирах и отивах в някой клуб.Пиех до припадък едва ли не и всяка вечер се събуждах с различна в леглото.И като се замисля, че това нещо се е повтаряло всеки ден през последната изминала година...
Но какво мога да направя?Душата ми продължава да страда за Емили и това е.Тя може и да не ме помни,но аз не мога да я забравя.За мен тя е "Незабравима" .Всеки ден почти постоянно мисля за нея.Всяка вечер когато се напивам с цел да се опитам да я забравя поне за малко,тя пак изкача в съзнанието ми.Целувам различни,но си представям нея,спя със различни,но отново си представям нея.През тази една изминала година животът ми се върти върху мислите за нея.Г.Т.Емили
След процедурата се прибрах по най-бързия начин у дома.Помалих докторът да не казва нищо на никой.Той както и аз самата не знаехме какво се случи.Схомних си нещо, но го бе частично и за мен всичко стана една допълнително голяма каша.Не ми стигаха проблемите и постоянните въпроси,ами сега и това.
Качих се в стаята си и реших, че ще е добре да си почина малко.Видях че имах пет пропуснати повиквания от Дейвис,но обещох обаче,че преди това ще звънна на Мадисън.
Г.Т.Мадисън
Сутринта Емили замина за процедура, а малко след това Дейвис се появи.Реши да ни изненада.
-Здравей Дейвис. -поздравих го и го поканих да влезе вътре
-Здравей и на теб Мадисън. Добро утро. -поздрави ме той
-Влизай настанявай се.-казах тръгвайки след него към всекидневната,но телефонът ми за звъня.
-Ей сега ще се върна.-казах запътвайки се към стаята си.
Зейн.Снимката ни се показа на светещия екран.Сложих си я още в деня,в който с Емили се върнахме обратно в Лос Анджелис..
Знам ще ме попитате,какво стана през тази изминала една година?Ами ние с него още сме заедно. Вярно че той остана тук във Ню Йорк, а аз се върнах във Лос Анджелис, но той идваше често и така бяхме заедно,а през останалото време се чувахме и си говорихме по Skype.Та сега възможността ни е прекрасна,като се има на предвид, че сега и двама сме в Ню Йорк и ще можем да бъдем заедно.
- Алоуу мадам.Добро утро принцесо,как спа?-каза той още сънен по телефона.
-Алоуу.Добро утро и на теб принце,аз спах добре ами ти?-изимитирах го и аз
-Ами не спах много добре като се има на предвид, че в три през нощта ходехме с момчетата да приберем Хари от поредния долнопробен бар.-въздъхна той
-Пак ли?О милия ми той...-казах аз
И така си поговорихме още малко,но се наложи да затворим,защото той щял да ходи да записват нова песен,а аз трябваше да слизам при Дейвис.
-Е къде е Емили?Звънях на телефона 'и не отговаря. Ходих до тях,но никой не ми отвори вратата.Дапне е станало нещо което да криеш от мен?-попита той и ме погледна с онзи негов поглед,с който се молеше всичко да е наред и той да мисли погледни неща
-Емили е на първата си процедура.Ти си и звънял и на телефона и си ходил.до у тях,но тя нито може да ти вдигне телефона, нито ще си е у тях по това време.
-Оуу добре.-каза той и в гласът му си четеше нотка на състрадание
-Хей не страдай. Всичко ще е на ред.Зном че от една част се страхуваш тя дапси върне паметта,но ако нова стане ще е по-добре за нея повярвай ми.
-Кажи ми само едно Мади,как да не страдал като я обичам и не искам да я загубя. Не искам да си спомня и да се върне при Хари.Кажи ми той обича ли я истински?
- Разбира се.-казах и телефонът ми отново звънна
Този път беше Емили.
-Ало Емили как мина?-попитах след като вдигнах мобилното устройство.
-Аа...аз...спомних си го.Спомних си първата ни среща с Хари.
*****
Та дам.Хейй мили читатели ето я и новата глава.Не е нищо особено, но ще се реванширам. Лека нощ и знайте че ви обичам.Обичайте се и вие.❤
YOU ARE READING
A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction
FanfictionЕмили Купър -Модел,Момиче дошло от Лос Анджелис,преместило се в Ню Йорк , решило да започне самостоятелно своя живот.Ново училище,нови приятели.Тя не мисли за нищо друго освен за кариерата си,а това до колкото мисли за любов,ами тя е прекалено наран...