A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 23.

Г.Т. Мадисън

Вървях към кабинета по Математика когато забелязах нещо супер странно.Тълпа от хора се бе натрупала точно пред кабинета по История,а всички бяха втренчени към нещо...а може би някого.
След случката която се бе разиграла преди почти час пред очите ми щях да искам сериозно обяснение от най-добрата си приятелка и къдравелкото.
Приближих се максимално близо когато чух някой да говори.Можех да позная гласът на Емили и това ме накара да замръзна на място.

-Аа-аз...не знам какво да кажа...всъщност на ум е много лесно,но на глас определено не е така.-отвърна му просничко Емили

-Знам и при мен беше така,но с това твое мълчание ме караш да си мисля,че ти не изпитваш същото към мен и се чувствам все едно съм унижен.-простена той.

Какво се случваше тук?Бях изпуснала явно началото,но поне нека слушам и ще разбера за какво ставаше на въпрос.

-Нее...не си мисли такова нещо не е вярно...аз просто...не намирам точните думи с които да ти опиша какво изпитвам към теб.-погледна го в лицето след като бе забила поглед във земята-Щом те погледна, щом ме докоснеш,щом изречеш името ми точкова хубаво или тръгнеш да ме закачаш просто така , за да ми привлечеш вниманието,пеперудите в корема ми започват да пърхат като полудели.Очите ти,лъчезарната ти усмивка,сладките ти тръпчинки,гръмкия смях,прекрасния ти аромат,сърцевидните ти устни,ментовия дъх,меката къдрава коса,божественото ти тяло и прелестната ти походка...всичко това ме кара да забравя всичко и всички.Не знам къде се намирам,какво правя и това е като наркотик.Ти си като наркотик.Ненаситен и пленяващ.-каза това на един дъх и видях как бузите и стават най-тъмния цвят на червеното.Очите и се забиха в пода отново,а хората ги зяпаха така ,все едно това беше някой сериал.

-Емили Купър, ще ме удостоиш с честта да бъдеш моя и само моя?-попита Хари най-добрата ми приятелка

Чесно това не го очаквах.Буквално това ме накара да се паникьосам. Като знам каква е Емили съм обедена на сто процента , че в момента се чуди какво да направи.Всички хора които присъстваха в момента на това нещо , което дори не знам как да го опиша очакваха нейния отговор. Момичетата които стояха най-близо до тях сега щяха да се пръснат от завист,защото те искаха да са на мястото на Емили.Те биха искали Хари да им е задал този въпрос и с радост биха го приели.
Личеше си,че иска да каже "Да!",но устата и само се отваряше и затваряше,и сякаш бе онемяла.Огледах всички наоколо които бяха забили погледите си в нея очакващи нейния отговор.Видях как тя въртеше глава във всички посоки оглеждайки всичката тълпа насъбрала се около тях,докато не ме забеляза.

Г.Т. Емили

-Д-да.-казах най-накрая.

Не исках да надигам главата си.Бузите ми днес за пореден път бяха алено червени,а пулсът ми силно учеснен.
Хари се приближи максимално към мен,повдигайки брадичката ми само с два пръста.Очите ми мигновено засякоха неговите загубвайки се в тях за пореден път.
Преди да осъзная какво се случва устните му се разбиха в моите.

-Оо колко сладко.-каза някой и започна да се смее.-Боже това беше по-добро и от сапунките които дават по телевизията хахаха.-отвърна същия глас.

Беше ми познат.Бях га чувала и преди.Хари се отдръпнах от мен и челюстта му мигновено се затегна. Ръцете му бяха свити в юмруци готов да нападне момчето всеки момент.

-Какво искаш Шон?-попита го Хари и тогава се сетих кой беше той.Момчето с което се биеше Хари миналата седмица.

*****

Здравейте отново мили читатели.
Имам една огромна молба към вас.Тези които четат този разказ,ще ги помоля да го споделят във профилите си във фейсбук и ако може да изпратят линк към някой приятели или в някоя група,за да може по този начин да се популизира и след време да мога да го издам и на хартиен носител.

А колкото до това, какво ще стане между Шон и Хари,ще разберете във следващата глава,която се надявам също да кача тази седмица.

Обичам ви и не забравяйте да дадете мнения в коментарите по-долу. ❤