A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 43.

Г.Т.Емили

-Майко какво правиш тук?-попитах недоумявайки какво става.

Защо майка ми беше при бащата на Хари и той я е прегърнал?Боже какво става?В един момент съм истински щастлива а в следващ всичко лошо ме сполетява.Що за проклета съдба имам?

-Татко?-попита Хари

-Хари...какво правите тук?-попита мъжът срещу мен опитвайки се да смени темата, за да не ги разпитваме ,но уви и двамата с Хари нямахме ни най-малкото решение да се откажем от това да разберем какво става тук и защо родители са тук на едно място и се прегръщат?Защо майка ми въобще знае къде живее бащата на Хари и дали въобще знае,че това е бащата на Хари?Нали уж имаше много работа все...Защо е тук на връх Коледа?

-Не ми овъртайте Г-н Стайлс а ми кажете заща майка ми е при вас?-казах му и се обърнах към нея - Защо си в къщата?Как въобще знаеш за нея?Нали уж си много заета?Какво правиш при бащата на Хари на връх Коледа? Знаеше ли въобще ,че той му е баща?Ако да,не помисли ли за нас,за мен ?Как можа майко!?Не ти ли стигаше това,че татко си отиде не толкова отдавна,ами сега трябва и да ходиш с чужди мъже.Знаеш , че не харесвам какво правиш!Оуу чакай забравих,ти никога не си се интересувала аз от какво се нуждая и какво харесвам!Докато татко беше жив той се грижеше за мен!Ти мислеше само за себе си.Знаеш ли дори след смъртта му ти не се промени, а напротив стана още по-голяма егоистична кучка!-извиках на среща 'и.

Гледах я толкова злобно и не можех да повярвам на случващото се.Тя се приближи и ми удари шамар.Тя ми удари шамар!?

-Знаеш ли,мразя те!Мразя те майко!Опитвах се да забравя,исках да видиш , че съм щастлива с Хари и за това ви запознах,но знаеш ли какво?Сега съжелявам...Не искам да те виждам никога повече!Запомни ти си минало за мен!-казах плачейки и се обърнах тръгвайки към колата на Хари.

-Емили...Емили спри.Почакай ме!-започна Хари да вика след мен,но не му обърнах особено внимание и продължих насочвайки се към колата.Щом седнах на седалката отпуснах сълзите спокойно да се спускат по лицето ми.

Г.Т.Хари

Тъкмо бях щастлив , че щях да запозная Емили със баща си,когато настроението ми се промени щом входната врата се отвори и от там се показа майката на Емили! ?Тя какво правеше тук?

-Майко какво правиш тук?-попита момичето стоящо до ме недоумявайки какво става.

Защо майка 'и беше при баща ми и той я е прегърнал?Боже какво става?В един момент съм истински щастлив,че ще запозная баща си със любовта на живота ми,а в следващ всичко лошо ме сполетява.Що за проклета съдба имам?

-Татко?-попитах недоумявайки още от гледката пред мен

-Хари...какво правите тук?-попита той ,опитвайки се да смени темата, за да не ги разпитваме ,но уви и двамата с Емили нямахме ни най-малкото решение да се откажем от това да разберем какво става тук и защо родители са тук на едно място и се прегръщат?

-Не ми овъртайте Г-н Стайлс а ми кажете заща майка ми е при вас?-каза му остро Емили и се обърна към майка си - Защо си в къщата?Как въобще знаеш за нея?Нали уж си много заета?Какво правиш при бащата на Хари на връх Коледа? Знаеше ли въобще ,че той му е баща?Ако да,не помисли ли за нас,за мен ?Как можа майко!?Не ти ли стигаше това,че татко си отиде не толкова отдавна,ами сега трябва и да ходиш с чужди мъже.Знаеш , че не харесвам какво правиш!Оуу чакай забравих,ти никога не си се интересувала аз от какво се нуждая и какво харесвам!Докато татко беше жив той се грижеше за мен!Ти мислеше само за себе си.Знаеш ли дори след смъртта му ти не се промени, а напротив стана още по-голяма егоистична кучка!-извика на среща 'и,а госпожата стоеше вцепенена за миг.

Гледаше я толкова злобно и с пълно право.И аз не можех да повярвам на случващото се.Майката на Емили се приближи и 'и удари шамар.Тя 'и удари шамар!?Как може да удари шамар на собствената си дъщеря,при положение , че не Емили е виновна за случващото се в момента!Никой нямаше право да посяга на любимата ми!
Побеснях.Усетих как ръцете ми се свиваха в юмруци.

-Знаеш ли,мразя те!Мразя те майко!Опитвах се да забравя,исках да видиш , че съм щастлива с Хари и за това ви запознах,но знаеш ли какво?Сега съжелявам...Не искам да те виждам никога повече!Запомни ти си минало за мен!-каза плачейки и тя се обърна тръгвайки към колата ми

-Татко как можа? Ти съвест имаш ли?И двамата ще си платите за това!-извиках и се запътих към колата след Емили.

Вървях след нея,но тя всякаш летеше.

-Емили...Емили спри.Почакай ме!-започнах да 'и викам ,но не ми обърна особено внимание и продължи насочвайки се към колата.Щом седна на седалката в колата видях,че отпусна сълзите спокойно да се спускат по лицето 'и.

Беше наранена.Определено това щеше да остане огромна травма за нея.И не само за нея.Още не мога да повярвам какво се случи.
Качих се в колата и я погледнах.Нямаше да позволя да плаче.Никога!

-На къде да карам?-попитах макар ,че бях сигурен за отговора.

-Искам вкъщи.-прохленца момичето до мен.

-Скъпа днес ще трябва да преспим в хотел,защото вече няма полети към Ню Йорк а ,утре ще тръгнем.-казах и я погледнах.

-Добре.-беше единственото което каза,а аз запалих двигателя, запътвайки се към най-близкия хот в района.