A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 5.

Изведнъж се изправи и тръгна към мен.Извъртях се и тръгнах в обратната посока опитвайки се да избягам от него.Но той ме на стигаше. Забързах се още повече,но уви не успях. Ръката му дръпна моета и ме обърна.Покупките ми паднаха на земята.Приятелят му викаше зад нас а аз се опитвах да не погледна в тези очи.

-Емили...аз наистина...-каза той,но го прекъснах.

-Остави ме намира,не искам да те виждам.Разкарай се.-Казах и сякаш думите ми бълваха като отрова

-Сигурна ли си?Не искаш да ме виждаш.О скъпа ще ме виждаш и то всеки ден.Знам че си ми адски обидена и аз осъзнах грешката си,но знам че няма как да издържиш без да ме виждаш.Та аз съм този който ти подкосява краката щом ме видиш и щом те докосна изтръпваш.-казах той и всяка една дума беше като огън за мен.Парещ и попива в ума ми.
Защо беше прав?

-Просто ме остави.Разкарай се.-казах и се отскубнах от хватката му.Грабнах покупките си и се запътих към колата.Горещи сълзи се стичаха по бузите ми и падаха като водопад.Зад гърба си чувах името си,но не му обърнах особено внимание.Едно и също изречение се повтаряше в умът ми като развалена грамофонна плоча,а именно "О скъпа ще ме виждаш и то всеки ден."
Какво имаше предвид под това че ще се виждаме всеки ден.Нямо да издържа да го виждам всеки ден!Как?Защо?Защо все на мен?Какво толкова грешно съм сторила?

Качих се в колата и потеглих към вкъщи.Когато стигнах до вкъщи сълзите ми май бяха спрели , защото очите ми бяха достатъчно подпухнали и парещи.

Прибрах се вкъщи и се качих в стаята ми.Тръшнах се на леглото и съм заспала.

Г.Т. Хари

По дяволите това момиче ме влудява. Как може да е толкова невинна и в същото време толкова грешна,Упорита и красива.Тя е самото съвършенство.А аз...аз не съм достоен за нея.Намерих нейни снимки в Интернет. Та тя е модел и то не какъв.Истинското съвършенство.Мечтата на всяко момче.

Лиам дойде до мен и я видя.

-Това ли беше тя?-попита

-Да това беше тя - казах тъжно - Опитах се да и си извиня,но тя тя ме отряза.Каза че не иска да ме вижда.А аз...аз и казах че ще се виждаме всеки ден.Та нали ще сме в един клас.Но знаеш ли аз съм си виновен.

-Какво стана сега?-попита учуден

-Ще ти разкажа само искам да се прибера.-казах и тръгнах към колата.

Прибрахме се вкъщи и му разказах за всичко.

-Оо брат,това е по - сериозно от колкото си мислех.-каза Лиам вече обмислил как да продължи.-Та ти се влюбваш в това момиче.Безразличния човек и женкар се влюбва в едно обикновено момиче.

-Виж брат,тя е специална!Не е като другите.Разбираш ли?Имам чувството, че не мога без нея.Знам че е прекалено рано да го кажа,но аз се влюбих в нея.Още щом я видях на онова парти.

-Разбирам как се чувстваш точно.И при мен беше същото със Кам.Но уви всичко между нас свърши и аз бях виновен за това знаеш.Не прави моите грешки.-каза Лиам вече притеснен.

-Добре брат да се надявам всичко да се подреди.Съжелявам , но аз мисля да спя.Лека нощ.-казах вече уморен.

-Лека нощ и аз мислех да се прибирам.-каза Лиам.

-Лека.-измрънках.

Лиам си замина и аз се качих в стаята си.Взех си бърз душ и легнах да спя.