Chapter 45.

370 18 7
                                    

Г.Т.Емили

Мина близо час от както случката се бе разиграла пред очите ми. Защо майка ми за пореден път трябваше да докаже, че е кучка?Не ме ли обичаше, че ме нараняваше?И не не говоря за физическата болка която изпитвах от нея като малка!Говоря за постоянната психическа болка,която тя ми причиняваше.
Още когато бяхме заедно четиримата тя ме биеше за най-малкото нещо.Все аз и бях виновна.Аз бях принцесата на татко, макар че сестра ми ревнуваше за това не казваше нищо,защото отношенията на майка ми към нея бяха коренно различни и тя осъзнаваш това и за това не казваше нищо.Обаче,от както баща ми си отиде тя се промени в лошия смисъл на думата. Започна да работи повече, да ходи по различни мъже и в различни градове и тотално забрави за мен.
Добре, че сестра ми тогава беше до мен.Но както всяка жена след време и тя се ожени,премести се в Маями заедно с мъжът си,роди и се момче,а дори сега чака второ дете.Тя просто намери правилният човек до нея,с когото да живее щастиво и да знае че е обичана жена.Радвах се за нея. Но само ако знаеше какво става с животът ми в момента...

Стоях в малката ,но все пак уютна стаичка размишлявайки върху животът си,когато стаята на банята се отвори.
Да точно така Хари ме остави сама на леглото позволявайки ми да остана сама със мислите ми и не натискайки да остане до мен и да ме утешава.Той предпочете да се изкъпе и той да остане насаме за да осмисли станалото.И за него това беше като удър под кръста.И той се чувстваше предаден от страна на баща си.Не очакваше това...А аз?Аз очаквах ли го?Ами не!Никой от двама ни не го очакваше.
Макар и да не го показваше,Хари страдаше.Страдаше вътрешно.И на него никак не му е лесно.Разбирах го отлично.Животите ни бяха сходни.Чувствахме се по един и същи начин.И може би това ни свързване най-много?Може би за това се разбрахме толкова добре,че и със един жест,една усмивка,един поглед разбрахме какво иска да каже човека до нас.Най-малките жестове за нас бяха достатъчни,за да разберем истинското значение на думата любов.
Любов не е само чувство.
Любов е това което можеш да дадеш на човека до теб.
Любов е това да знаеш какво обича човека до теб и да го правиш щастлив.
Любов е чувството което изпиташ, когато човекът когото обичаш истински се усмихне,те прегърне,ти каже че те обича.
Любовта не е само предметно и не е материална.
Любовта се доказва с време и усилия.Тя не е само и единствено до простите две думички "Обичам те".Тези думи всеки човек може да ги каже,но не всеки може да ги докаже.
И да ето за това ние с Хари се разбрахме толкова добре.

Г.Т.Хари

Влязохме в стаята и аз реших да оставя Емили сама поне за малко.Имаше нужда да поразмишлява.Определено и аз имам нужда да помисля,за това реших , че ще е Най-добре нея да оставя в стаята а аз да вляза в банята.Нали и без това хората казват,че човек Най-добре разсъждавал под душа?

Влязох в тясната кабинка и пуснах водата докато чаках топлите струи вода да обгърнат така напрегнатата ми кожа.
След няма и минута усетих как наистина топлата вода започна да отпуска мускулите ми а аз се запитах простичкия въпрос...Баща ми знаеше ли,че това е майката на Емили? Най-вероятно да.Та той имаше връзки на всякъде и не ми се вярва той да е проверил това вече.
Защо би ми го причинил?

Г.Т.Зейн

Мадисън стоеше до мен на масата и розговаряше с момичетата. Боже тя е толкова сладка, мила и красива. Какво повече да искам?

A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang