A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 15.

Г.Т.Хари

Близо 12 часа не бях включвал мобилните си данни, за да разбера дали тя е писала.

Снощи се скарахме жестоко, но и аз бях виновен.Не помислих за последствията а и я излъгах.
Момичето което аз харесвам , всъщност е тя и никоя друга.

Нямаше как да и призная. Щях да изглеждам супер нелепо и щях да подтикна мъжкото си его.

Някъде към 8:28 сутринта видях,че Емили ми бе писала.
И така започнах да чета:

"Знаеш ли до някъде беше прав.Ще ми мине, макар че тази нощ не съм спала...мислих поне 1000 начина какво да направя със себе си,опитвах се да изключа всеки един фатален начин,чесно доста по плаках, може би и заради факта че само преди 5 месеца със оня се разделихме и аз таман го бях забравила и продължих напред решавайки,че ще успея да намеря някой който да ме оцени,но фактите и думите показаха друго.Прав беше и че утре тоест днес ще го мисля и мисля че реших.Няма да правя глупости като да се самоубивам,да скачам,да си режа ръцете,вените,да се тровя с хапчета и т.н.Мисля че вече надминах този период а и вече пораствам.Не трябва да съм онова малко момиче което отново беше отхвърляно за пореден път и мислещо само Как да погуби животът си.Два часа след като си деактивирах профила тук го активирах отново и си дадох сметка, че в края на краищата аз страдам за някой,но никой не страда за мен.Дори и да се самоубия само родителите ми ще страдат,и те и без това достатъчно са преживяли.Даде ми ъде да се променя. Не мисля да го правя не и външния си вид.Той каза че ме харесва такава каквато съм,но не изпитва нищо към мен.Една от хилядите мисли в главата ми тази нощ бяха именно да стана като една от кучките които всички харесват,но кажи ми има ли смисъл?Не за какво да съсипвам тялото си само и само той да ме забележи. Няма смисъл точно така.Ако аз не съм момичето което той харесва,ще трябва да приема факта някак си.Мисля че ще е трудно,но някак си трябва да го направя. Съжелявам за скандала снощи..прав си , че не може да имаш доверие на човек с който се познаваш лично от два месеца.Да аз не съм от момичетата клюкарки,близките приятели които са ми споделяли дори любовните си тайни а в някой случай двамата говорят за човекът когото харесват и са ми и двамата приятели се опитвам да помогна и двамата ...давам съвети и чесно помогнах им да си изяснят нещата.да не тръгнах не заради факта че не се обичат,а заради факта че ги делят вече 200км. Но това е друга тема.Снощи бях афектирана от думите и за това реагирах по този начин.Дано не се сърдиш , макар че не ме разбираш на 100 процента. Нещата при мен са объркани.Няма да казвам защо,защото ме ее страх от последствията. Последствията които може да станат в приятелските ни взаимоотношения. Само казвам Съжелявам за всичко."

Забога.Щом прочетох това излязох извън линия.
Това ли бе края за нас.Незнам...

Г.Т.Емили

Както обикновено бях на училище точно в 7:45,макар часовете ми да започнаха в 8.
Скоро наближаваха коледните празници и щяхме да гласим украсата в класната ни стая.
Беше ден вторник и това означаваше само едно.Точно днес и точно първия ми час щеше да бъде ад.

Чаках го,както обикновено на прозореца,да дойде с черния си Range Rover,но днес така и не го видях.
Плаках и плаках,казвайки си,че това беше края на всичко което можеше отново да се случи.
Измих лицето си в тоалетната и се запътих към класната стая.
Стоях със слушалките в ушите и слушах всевазможно всички негови любими песни.
Не издържах обаче. Мисълта че с него бяхме в една сграда,на един етаж,през 2 стаи в 3-тата ме съсипваше.
Включих интернетът си и помолих госпожата да отида до тоалетната отново,под пред текст, че ме дере гърлото.Излязох и отново за плаках. Започнах да се самосъжалявам и а пея.
Сълзите си спуснаха като водопад по лицето ми и точно в този момент не ми пукаше дали гримът ми ще се размаже.

Погледнах телефона си.Часът беше 8:31.Влязох в Messenger и видях,че той не е на линия от 3 минути, но е прочел съобщението.
Нямаше отговор. Нямаше нищо.Беше го видял и беше излязал.Той ме бе отписал тотално.

Звънеца би и аз се запътих към следващия час.Той тръгна с неговите приятели а аз рекох да се правя на непукист. На стигнах го и се развиках на едни малки,които дори нямаха вина.

-Аре разкарайте се от шибания ми път мамка му,искам да мина.-бяха думите ми отправени към малчуганите, подминавайки го като попътен вятър.

След точно 10 минути видях,че бях получила съобщение от него.

"Спокоино всичко ще се оправи 😊"

Какво трябваше пък да значи това?

*****

Хейо хора.Ето я новата глава.Искам да ви пожелая първо Весела Коледа и весело посрещане на Новогодишните празници.Бъдете живи и здрави и се обичайте преди всичко.

Изкажете мнението си и знайте, че ви обичам.❤❤❤