A walk to remember-Harry Styles BG fanfiction

Chapter 22.

Г.Т. Емили

Вървяхме по коридора към кабинета по История когато звънеца би.
Точно навреме. Влязох в кабинета по История и седнах на мястото си както и Хари, а малко след това се присъедини и г-н Даниелс.

-Добро утро ученици.
Както знаете днес ще обсъждаме втората световна война и нашите революционери решили да се бият с цената дори на живота си, само и само да спасят своета родина,своето отечество...

Не можех са се концентрирам върху думите на професора,при положение че Хари не спираше да ме зяпа като малко дете видяло мечтания си подарък за Коледа.

-Спри да ме зяпаш така! Не е възпитано от твоя страна.-казах му строго, но вътрешно се заливах от смях

-Е съжелявам, че гледам теб , но погледни другите.Дори и невинна пак се открояваш от тези момичета тук. -отговори ми той

-Дори и да е така,което е малко нереално,защото не съм на подиума, а в училище и съм една обикновена осемнадесет годишна тинейджърка, това не ти дава никаква основателна причина да ме зяпаш като дете видяло мечтания си подарък за Коледа. -отвърнах му -И преди да си ми отговорил...Ние сме в час, а аз искам да чуя какво говори г-н Даниелс. - обясних му просто

-Хах Емили,скъпа Емили...не трябва да се подценяваш.Ти си много по красива от тези момичета в момента.А колкото до урока и преподаването на г-н Даниелс, знаеш че утре ще повтори същите неща нали?-попита той

-Да прав си, но въпреки всичко искам да внимавам в час,а ти ме разсейваш.

-Хах така да е.-изпуфтя той и повече не ме погледна

Часът по История мина бързо и аз се запътих към кафенето,за да си взема нещо за пиене,защото устата ми вече пресъхваше.
Тъкмо когато излизах от кабинета на г-н Даниелс, някой хвана рязко лакътя ми карайки ме да се обърна към него.

-Хари?-изтенах изненадано

-Да аз...ъъъ часът свърши така че вече може да ми обърнеш малко внимание.-засмя се гръмко той и всички погледи отново се бяха забили в нас.

-Дообре...Кажи какво искаш,защото бързам да си взема нещо и да не закъснея за Математиката.-казах му и зачаках отговора му.

-Теб!Искам теб!-отвърна той толкова спокойно , че чак си мислех че това не е реално.

Няколко момичета ни наблюдаваха със широко отворени усти и очите им сякаш всеки момент щяха на изхвръкнат от орбитите им.