Емили Купър -Модел,Момиче дошло от Лос Анджелис,преместило се в Ню Йорк , решило да започне самостоятелно своя живот.Ново училище,нови приятели.Тя не мисли за нищо друго освен за кариерата си,а това до колкото мисли за любов,ами тя е прекалено наран...
Мина седмица от както Шон отвлече Емили.Седмица от както Хари не спираше да я търси и да проклина дните в които той се разкайваше за всичко случило се от онзи ден насам и най-вече за нелепата ситуация в която любимата му се намираше.Всяка вечер в която той не я откриваше,къдрокосият красавец отиваше в някой бар напивайки се,мислейки и надявайки се,че щом се напие ще забрави за неописуемата болка която сърцето му изпитваше и се надяваше,че на сутринта всичко ще е наред...ще се събуди с усмивка на лице,ще звънне на момичето стоплило това така твърдо като камък сърце и ще чуе кадифеният 'и глас,но уви нещата не ставаха точна така...нищо не беше така лесно както за него така и за нея. Тя от своя страна цяла седмица беше малтретирана както физически така и психически от Шон,тялото и беше променено,лицето обезобразено,а достойнството 'и обезчестено.Всеки ден Шон я изнасилваше,всеки ден я пребиваше,а тя от своя страна вече се бе отказала от всичко...не ядеше,не спеше и вече не се съпротивляваше.Всякаш вече не усещаше физическата болка която похитителят 'и и причиняваше.Тя имаше чувството,че вече няма просто никакъв смисъл да живее...всякаш се бе побъркала.Припадаше всеки ден и всеки ден тя се чувстваше все по-слаба и по-слаба.
И този ден не бе по-различен.Хари продължаваше да я търси...Обикаляше из града търсейки поне някаква следа от изчезналото момиче,но такава не намираше...Телефонът му звънеше непрекъснато...Момчетата се притесняваха за него.Никога не го бяха виждали такъв,опитваха се да помогнат на най-добрият си приятел и не им харесваше мисълта,че той пропада със всеки изминал ден по - надолу и по-надолу.Освен многото алкохол който той изпиваше всяка вечер,Хари отново бе започнал да пуши.
И ето сега той беше спрял пред едно кафене,сядайки да една от масите откъм прозорците поръчвайки си кафе и запалвайки поредната цигара обмисляйки всяко едно нещо до сега...
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
И докато отпиваше глътка кафе и държейки цигарата в ръката си, телефонът ме отново звънна,но този път не бяха момчетата а една негова многогодишна приятелка още от детските му години.И той най-накрая благоволи да вдигне телефона си.
-Ало?-каза безчувствено той
-Хари Здравей. Дойдох в Лос Анджелис и реших да ти звънна..не сме се виждали от колко,две години?-попита тя,но разбра че нещо не е наред още щом той вдигна телефона
-Да минаха две години от както не сме се виждали Бриела.Да ти пратя един адрес и ако искаш ела.-отговори 'и той и чакаше отговора отсрещната страна.
-Да разбира се чакам го.-каза тя и затвори телефона очаквайки адреса изпратен от Хари на съобщение.
И ето че след точно една минута тя получи адреса и хващайки си такси,запътвайки се към кафенето.
*****
Хей хора.Както ви обещах ето я новата глава. Знам малко е късичка, но това е пред последната глава от първи сезон и трябваше най-хубавото от него да е по-дълго и както се казва "Най-хубавото за накрая".Та така имаме нова участничка и това е Бриела Джонсън.Нейната роля играе Габриела Байкушева от 4 сезон на Гласът на България както може би се сещате. Искам искрено на Благодаря на Бриела, че ми позволи да използвам нейния образ във книгата и за това , че тя лично я чете.Габи Благодаря ти от сърце мила.❤❤❤
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Благодарение на това прекрасно и талантливо момиче ще има по - хубав втори сезон,в който тя ще помогне на Хари да открият Емили и да върнат паметта 'и. (Ето ви малко анонс към втори сезон😄).
Та така Благодаря на всички които следят историята ми и очаквайте нова глава и втори сезон съвсем скоро. Обичам Ви.❤
