No more feelings, no more pain.

1 Глава-,, Защото взривиха всички останали"

9 години по-рано

24 март 2008.

Беше страшно горещо, необичайно за това време на годината.Едва подухваше лек ветрец.Единствените звуци, които се чуваха бяха смеховете на трите деца в градината.Каролина и братовчед и играеха волейбол, а малката красавица Валъри бе седнала на тревата и ги гледаше, защото не умееше да играе.

-Батко, хайде да играем на нещо друго скучно ми е - отегченото момиче започна да се цупи , но никой не и обърна внимание

Бяха толкова съсредоточени в играта си, че дори не забелязаха кога Валъри изтича във вилата при останалите членове на семейството.Не след дълго отвътре се чу силен звук, който стресна децата.Те се спогледаха, а после впериха поглед в къщата, за момент всичко утихна, не се чу звук.Малката Каролина започна да вика майка си, но никой не се показа.Тя хвърли топката и се затича навътре.

-Каро, чакай - Руджеро тръгна след нея.В този момент бомбата гръмна и една вълна от топлина отблъсна децата назад.

11 септември 2017г

Рязко отварям очи и се вглеждам в белия таван.Дишането ми еучестено, а сърцето ми препуска.Отново се случи.Поредният кошмар от онзи съдбоносен ден.Спомените започнаха да избледняват, но тази картина не излиза от главата ми сякаш беше вчера.Поемам си дълбоко дъх и се успокоявам.Поглеждам наляво братовчед ми все още спи сладко в леглото си, което е срещу моето.От време на време издава звуци подобни на котешко мъркане,  спокоен е за разлика от мен.Протягам ръка към нощното си шкафче  и взимам телефона си.Часът е 6:48 точно навреме.Ставам тихо, за да не събудя Рудже, оправям си леглото и отивам да си взема душ.Пускам си гореща вода и влизам под душа.Обичам да усещам топлата вода по себе си, което е доста странно за мен, като се има предвид, че мразя горещината.Увивам тялото си с хавлия и се връщам в стаята да се преоблека.Черен клин и сива тениска.Попринцип се обличам според настроението си, затова през повечето време нося черно-бели дрехи.Връзвам  косата си на стегната опашка, в този момент дъските по пода изскърцват  и се обръщам.Руджеро е в седнало положение и търка очите си.

-Добро утро - поздравява ме с усмивка.

-Добро утро.

За разлика от него аз никога не се усмихвам.Той го знае затова не казва нищо и отива в банята, а аз решавам да оправя и неговото легло.Скоро се връща гол до кръста само с едни черни дънки и започва да рови в гардероба за тениска.Не, не ми е неудобно да го гледам така,  свикнала съм.Още откакто дайдохме искахме да сме в една стая, а и той не е просто мой братовчед, той  ми като брат, независимо от това че не искам да си го призная.Заедно тръгваме към столовата за закуска.Сиропиталището е доста уютно признавам и най-доброто в Рим.Стараят  се нищо да не ни липсва.Тук също получаваме образование, макар и нещата да стоят малко по-различно.След 4 дни трябва да започнем училище, но не на познатото място, а отвъд стените на сиропиталището.Сядам сама на най-отдалечената маса.Чакам малко на опашка за една порция макарони със сирене като всеки четвъртък.Връщам се на масата си и започвам да се храня.Храня е силно казано, защото през повечето време само си играя с вилицата и не накусвам нито зялък.Загубвам апетит, знаейки какво ще стане днес.Вчера Рудже стана на 18, остана да оправят още някои документи и днес си тръгваме.Ще останем в една от огромните къщи на вуйчо, тъй като нашите са запорирани.Всичките му пари, които изобщо не са малко, останаха за нас, но за мен това няма никакво значение.Ако зависеше от мен щях да си намеря работа, но братовчед ми настоява да се съсредоточа върху ученето, а когато и той завърши ще започне работа и така ще се издържаме.Неусетно той се настанява срещу мен, което е странно защото винаги сяда на закуска с приятелите си.