Изтропването на чашата ме извади от задълбочените ми размисли и леко ме стресна
- Горещ шоколад със сметана - каза Гастон, подавайки поръчката ми
-Благодаря Гас - отвърнах и придърпах напитката към себе си.Горещия шоколад винаги ми е помагал да не мисля за студа и за всичко останало.Отпих малко със сламката и веднага ме побиха тръпки.Бях се намръзнала докато дойда до Jam and Roller.Изглежда тази зима ще бъде по-тежко.Едва началото на декември е, а навън е доста студено.Преди няколко дни прехвръкна първият сняг за годината.Радвах му се като малко дете.Винаги съм го харесвала.Като малки с Руджеро и Валъри винаги си играхме навън и то по цял ден.Правихме снежни човеци, целихме се с топки или се състезавахме чий снежен ангел ще стане по-хубав.В сиропиталището обаче не ни позволяваха да излизаме когато вали, за да не настинем и аз го гледах от прозореца.Но като се замисля дори да можех не бих излязла да си играя, желанието ми си беше отишло.Миналата вечер обаче нещо ме прихвана.Излязох на двора в 23 вечерта и започнах да се въртя и да скачам.Хващах снежинки с езика си и цялата подгизнах, а Рудже ми се смееше от терасата.
Погледнах часовникът на ръката си.Закъсняваш Майкъл..Да точно така.Помолих го за помощ, тъй като трябва в най-скоро време да завърша песента си за тържеството.Луз започна да ме припира.Иска да я чуе, но аз едва сега я започнах.Можеше и да поискам помощ от Агус, който също свири на китара, но не ми се стори уместно.Минага две седмици от онзи наш разговор, правим се че всичко е както обикновено,но не е съвсем така.Репетираме всеки ден, виждаме се и си говорим, но се чувствам много странно.Ето,че и момчето което очаквах се зададе от вратата на кафенето.
-Извинявай.Много ли чакаше? -каза ми и си разменихме по две целувки по бузата.
-Не, спокойно.Благодаря ти,че все пак дойде
-Разбира се, нали затова са приятелите - усмихна ми се и изкара китарата си от калъфа - ще започваме ли? -кимнах и се качихме на сцената.Лио ни донесе по един стол.
-Видях текста,който ми прати и бях във възторг - продължи китаристът - Мисля,че имам перфектната музика за него.Ето чуй - прокара пръсти през китарата си и засвири една много приятна мелодия.Точно това от което имах нужда.Започнах да си тананикъм и вързах музиката с текста, който бях измислила дотук
YOU ARE READING
No more feelings, no more pain.
FanfictionЗемята, едно огровно кълбо от живот и емоции.Пълна с неща, от които хората се опитват да избягат.Едни бягат от задълженията, други от проблеми, а някои просто искат да избягат от чувствата си.Не за да привлекат внимание или да се откроят от останали...
