16 Глава - ,,Защо са ни оставили живи? "

291 21 9
                                    



               И като всеки нормален човек и аз съм гледала доста филми..Определено не си падам по романтики и комедии, но екшъна и драмата са по моята част..И нали знаете онзи невероятен момент, в който живота ти зависи от отварянето на кутия или сейф, може и дори врата..Тогава единственото, на което можеш да разчиташ е фиба за коса..е повярвайте ми, това работи само по филмите..Или просто аз не разбирам как да го направя или наистина не се получава..

Поредната счупена фиба, а този катинар не се отваря..Вече почти не мисля за друго, освен тази нелепа кутия.Трябва да разбера какво има в нея, сигурна съм че е нещо, което ще ме насочи към убиеца на семейството ми..

-Какво е това лице? - попита Руджеро щом влезе в стаята ми..Добре,че вече бях прибрала кутията

-Нищо, просто не спах добре

Фактически това не беше лъжа..Не спах защото се мъчих да отключа ключалката и говорих с Агус по телефона през 5 минути..Радвам се,че вече между нас няма тайни и всичко е наред..Е, не съм му казвала какво правя тези дни, защото е нещо твърде лично и не споделям дори с братовчед си..

-Е, добре..хайде тогава на закуска - отвърна и слезе към кухнята.Облякох си униформата и се приготвих за училище.


-Ще ходим ли заедно днес? - попита Рудже, отхапрайки голям залък от сандвича си.

-Обещах на Карол и момичетата да съм с тях  - обясних му

-Добре тогава,ще звънна на Агус.

Той извади телефона си и говори с Агустин.Разбраха се да ходят заедно към Blake.

-Готово,разбрахме се - каза ми след като затвори - Исках да те питам с него всичко наред ли е?Знаеш..покрай Вале и Майк..не мога да определя как се чувства и предположих,че ти знаеш

-Казва,че е добре,но и аз не знам..Наренен е..не толкова ядосан, колкото разочарован.От няколко дни с Майкъл не си говорят, въпреки опитите му да се помирят..Но когато е с мен не повдига този въпрос..Забавлява се и сякаш забравя за всичко,но може би вътрешно го преживява зле - натъжих се,докато говорех..Чувствах се ужасно, макар и да не бях виновна за състоянието в което е, съпреживявах болката му

-Трябва да направим нещо, за да се почувства по-добре - предложи братовчед ми.

-Да,но засега е по-добре да не се бъркаме..има нужда да остане сам с мислите си. - побързах да го опровергая, за да не измисли отново нещо абсурдно.

No more feelings, no more pain.Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ