7 Глава -,,Прекарах 9 години, грижейки се за твоите чувства.."

344 22 21
                                    



             Усещах прохладния вятър, който правеше косата ми буйна и неспокойна...усещах топлината на слънцето по кожата си..чувах всеки звук в близост до себе си..можех да почувствам всичко..спокойствието, тишината..самотата...Може би точно за това толкова обичах да идвам тук..на покрива, където всичко беше толкова спокойно и тихо, където можех да размишлявам, където бях сама..сам сама...

-Пак се засичаме тук,Каролина - плътният и дълбок глас на Агустин отново ме застигна и очевидно вече не бях сама..

Той се настани до мен на студеният цимент и ме погледна...взираше се в мен с такова любопитство, че една топла вълна отново заля тялото ми..Взирах се в небето пред мен в опит да го игнорирам, но не  се получаваше..поглеждах го със слепоочието си..за кратко..колкото да разбера  дали още ме гледа.

- Не съм те засичал тази седмица - каза той  най-накрая и отлепи поглед от мен..загледа се в картината пред себе си - Избягваш ли ме?

-Избягвам всички - признах на себе си, но неволно го бях изрекла наглас

Това беше горчивата истина..от наколко дни избягвах всички..Карол, Агус, Валентина и дори Руджеро.Той още не знае какво съм направила и много ме е страх какво ще стане когато разбере..колкото до Карол..не сме говорили от онзи път когато поиска да сме приятелка, а аз избягах..беше ми по-лесно да избягвам всички и всичко, отколкото да се изправя пред реалността.

-Случвало ли ти се е..да направиш нещо съвсем съзнателно , осъзнавайки какви ще са последствията и после да се чувстваш зле за това? -попитах го и този път аз го погледнах, имах нужда да говоря с някой.

-Даа..мисля че да...Защо? Виж ако е затова, което казах преди няколко дни..извинявай..не исках да прозвучи така, нито да те обиди..

-Не е за това..- прекъснах го - Заради мен..Направих нещо глупаво и не знам как да оправя нещата..

-Не мога да ти помогна, ако не зням какво е станало..Разкажи ми..ще пазя тайна ..обещавам - гласът му беше толкова искрен, очите му бяха толкова искрени..нямаше да изгубя нищо ако му се доверя, нали?

-Казах  на Карол, че братовчед ми харесва друго момиче и че тя не е негов тип, но не е така..Руджеро си пада по нея и сега се чувства зле, защото тя не иска да излезе с него - обясних му всичко, а той се засмя 

No more feelings, no more pain.Onde histórias criam vida. Descubra agora