No more feelings, no more pain.

8 Глава - ,,Не си ми нито баща, нито брат"

            Алармата ми позвъня, напомняйки ми, че е време да стана ,но всъщност аз вече бях будна..Не съм мигнала цяла нощ, въртях се в леглото си и размишлявах над думите на братовчед си..Гласът му кънтеше в учите ми, очите ми бяха подпухнали, а тялото ми беше уморено..Не исках да ставам,но трябваше, не исках да създавам на Рудже още повече главоболия..Когато излезе го чаках цяла нощ да се прибере,но това така и не стана.Умирах от притеснение да не му се е случило нещо, обадих се на Карол, питах я дали го е чувала, но не получих желания от мен отговор..Дори не и споменах, че сме се скарали, не знам дали тя му е разказала за разговора ни,но и така да е не мога да и се сърдя..Вината беше изцяло моя, просто ми се искаше аз самата да бях събрала смелост и да му разкажа.

Винаги си нагласях алармата рано..и тази сутрин си всех душ, за да се освежа и се приготвих..Слязох в кухнята с надеждата да видя Рудже там,но него все още го нямаше..Натъжих се, бях сама в цялата къща...сам сама, на никого вече не му пукаше, че съществувам.

Цялият ден като цяло не бях на себе си..отново поговорих с Карол, не са говорили от вчера..Все пак я попитах дали му е споменала за това, а тя отрече и аз и повярвах..Засякох го на коридора, разменихме си по един поглед и той влезе в час..Исках да отида при него, да го прегърна, но не можех..той ми беше много обиден и навярно беше по-добре да не насилвам нещата и да му дам време да помисли..Най-важното е, че го видях, добре е, нищо не му се е случило, това донякъде ме успокояваше...Изкарах двойка по Химия..всички учители ми правеха забележки, че съм разсеяна и ако успехът ми не се подобри ще разговарят с настойника ми, тоест с Рудже..Това изобщо не беше на добре предвид отношенията ни в момента..

Исках да го зърна още веднъж и след часовете излязох на задния двор където бяха и тренировките по футбол, Руджеро от седмица вече беше в отбора и се справяше доста добре, макар и да не съм ходила да го гледам досега.Момчета загряваха на терена, но нямаше и следа от този,когото търсех.

-Мен ли търсиш, сладурано? - дочух познат глас зад себе си - Да не би да съм ти липсвал?

-Разбира се..не съм мигнала от мисли по теб..толкова ми липсваше.. - отвърнах съркастично, а онази самодоволна усмивка не слизаше от лицето на Агустин.

- Тогава защо не дойде на покрива днес..не че имам против да се видим тук,но трябва да тренирам, а и има много хора..ако ме разбираш - отвърна ми по съшия начин като на последните си думи се приближи до мен и ми го прошепна..Идваше ми да се засмея заедно с него,но тогава ми просветна..покривът..